На 4 ноември Кремъл започна информационна операция, за да дискредитира победата на действащия президент на Молдова Мая Санду на президентските избори в Молдова. Централната избирателна комисия (ЦИК) потвърди че тя е спечелила 55,35 процента от гласовете, като побеждава прокремълския си противник Александър Стояногло.
Това пише в дневния си анализ Институтът за изследване на войната (ISW).
Множество световни лидери поздравиха Санду, а международните наблюдатели на изборите до голяма степен похвалиха провеждането на изборите, въпреки опитите на Русия да повлияе на резултатите.
Проруските опозиционни партии и официални лица се опитаха да дискредитират победата. Молдовската социалистическа партия я нарече "нелегитимен президент"; Свързаният с Кремъл молдовски олигарх Илан Шор каза за руския държавен телевизионен канал Rossiya-24, че молдовската опозиция има "доказателства" за масови фалшификации в полза на Санду; и прокремълски бивш президент на Молдова Игор Додон заяви, че Санду е спечелила само благодарение вота на молдовската диаспора.
ISW по-рано предупреди за системните усилия на Русия да се намеси в изборите в Молдова, за да провали приемането на референдума за Европейския съюз (ЕС) и победата на Санду.
Грузинското гражданско общество възобнови мирните демонстрации
Грузинското гражданско общество и опозицията на 4 ноември възобновиха мирните демонстрации срещу силно оспорваните парламентарни избори от 26 октомври. Призоваха за по-нататъшни разследвания на големи нередности при гласуването. Хиляди грузинци се събраха в центъра на Тбилиси и повториха отказа си да признаят победата на все по-проруската партия "Грузинска мечта".
Опозицията очерта три основни цели на протестното движение: 1) продължаване събирането на доказателства, че изборите не са били свободни и честни; 2) призоваване на международната общност да се въздържи от признаване на изборните резултати; и 3) упражняване на правото им да се събират и да се противопоставят на резултатите.
Грузински юридически лица, от градския съд на Тбилиси до грузинската прокуратура, отхвърлиха някои от исканията на грузинската опозиция и гражданското общество и поставиха под съмнение обвиненията за системни измами на гласоподавателите, като същевременно показаха известно желание да проведат разследвания на твърдения за нередности.
Опозицията обяви намерението си да провежда редовни протести, като същевременно призова за международни разследвания на изборни фалшификации и международно администрирани предсрочни избори.
Проектът Sistema на Радио Свободна Европа/Радио Свобода
Проектът Sistema на Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL) на 4 ноември публикува разследване, в което подробно описва първоначалните искания на Русия през 2022 г. за пълна капитулация на Украйна. Така още повече подкрепя дългогодишната оценка на ISW, че Русия никога не е била склонна да участва в преговори с Украйна при каквито и да било условия.
RFE/RL съобщи на 4 ноември, че е получила проект на договора, който Русия предложи на Украйна на 7 март 2022 г., озаглавен "Договор за уреждане на ситуацията в Украйна и неутралитет на Украйна". Проектодокументът включва седем разпоредби, всички от които водят до пълна капитулация и разоръжаване на Украйна и изоставяне на нейния суверенитет, земи и народ.
Документът призовава Украйна да намали числеността на армията си от близо 197 000 на 50 000 души персонал, което би означавало, че ще бъде по-малка от тази на Беларус, въпреки факта, че населението на Беларус през 2022 г. е една пета на украинското население.
В документа се посочва още, че Украйна няма да може да разработва, произвежда, купува или разполага ракетни системи с обсег на действие над 250 километра; че Украйна ще трябва да признае окупираните Донецка и Луганска области като независими Донецка и Луганска народни републики (ДНР и ЛНР) и да отстъпи части от Донецка и Луганска области, които Украйна все още контролира през март 2022 г.;
че Украйна ще трябва да се ангажира с финансовите разходи за възстановяване на части от Донбас, които Русия беше унищожила след първоначалната си инвазия през 2014 г.;
че Украйна и международната общност ще премахнат всички санкции и ще отменят всички съдебни дела, повдигнати срещу Русия от 2014 г. насам; че Украйна ще предостави на руския език статут на "държавен език" и ще възстанови всички права на собственост на контролираната от Кремъл Украинска православна църква Московска патриаршия; и че Украйна ще легализира отново съветските и комунистически символи.
По същество Москва иска от Украйна доброволно да се откаже от своята армия, своите нападателни и отбранителни способности, своята земя, значителна част от своето население и икономически капацитет и да спре да защитава своя език, история и култура.
Кремъл твърди, че е тръгнал да преговаря през март 2022 г. (след незаконно нахлуване в Украйна), но Украйна и колективният Запад са провалили перспективата за преговори.
Разследването на RFE/RL подкрепя дългогодишната оценка на ISW, че това обаче никога не е било така и че Русия никога не е възнамерявала да преговаря добросъвестно с Украйна.
Русия представи такива искания, знаейки, че Украйна с право ще откаже да го направи, и след това обвини за предполагаемия "провал" на преговорите.
Удари с руски дронове
Съобщава се, че ударите с руски дронове и ракети срещу украинската енергийна инфраструктура през лятото на 2024 г. значително са повлияли на украинския капацитет за производство на електроенергия в сравнение с март 2024 г., въпреки че не е ясно дали Русия е успяла да нанесе значителни допълнителни щети на украинската енергийна мрежа след това.
Украински енергийни експерти казаха на Politico в статия, публикувана на 4 ноември, че украинският капацитет за производство на електроенергия е намалял с над девет гигавата между март 2024 г. и лятото на 2024 г., след като руските сили са изстреляли повече от 200 ракети и дронове в мощностите за производство на електроенергия в Украйна в края на август 2024 г.
Експерти изчислиха, че украинските съоръжения за производство на електроенергия са генерирали 37,6 гигавата електроенергия в началото на 2022 г., вероятно се отнася за периода преди началото на кампанията с руски дронове и ракети, насочена към украинската енергийна инфраструктура през октомври 2022 г.; 18,3 гигавата през април 2023 г.; 21,4 гигавата през март 2024 г.; и 12,1 гигавата през лятото на 2024 г.
Politico отбеляза, че степента на щетите, нанесени от руските удари на украинските съоръжения за производство на електроенергия през август 2024 г., е неизвестна и данните не представляват най-актуалния капацитет за производство на енергия на Украйна към ноември 2024 г. Украинска енергийна експерт каза, че Украйна се нуждае от допълнителни системи за противовъздушна отбрана, за да защити своята енергийна инфраструктура.
Руските власти арестуваха заместник-началника на логистиката на Росгвардия генерал-майор Мирза Мирзаев за подкуп на 3 ноември.
Руските власти арестуваха няколко високопоставени служители
Руските власти арестуваха няколко високопоставени служители на руското министерство на отбраната (МО) по обвинения в подкуп, след като руският президент Владимир Путин смени тогавашния министър на отбраната на Русия Сергей Шойгу и го премести на поста секретар на Съвета за сигурност през май 2024 г.
Руски вътрешен източник спекулира, че арестите на висши служители по сигурността може да се разпространят извън руското МО към "Росгвардия" (която работи отделно от руското МО) след ареста на Мирзаев.
Източникът твърди, че ръководителят на "Росгвардия" Виктор Золотов е запазил "доста добра репутация и силна позиция" в руския апарат за сигурност, но отбеляза, че арестът на Мирзаев може да доведе до допълнителни арести на "Росгвардия" и да намали влиянието на Золотов.
Руските власти арестуваха заместник-началника на логистиката на Росгвардия генерал-майор Мирза Мирзаев за подкуп на 3 ноември.