Анализи и коментари

Проф. Михаил Константинов направи интересно сравнение с изборите у нас и тези, които се проведоха в САЩ.
„Изборите в САЩ не са приключили, втора седмица броят. Там гласуваха за президент, сенат и членове на конгреса. Там още не са получили резултати от различните райони. Представете си това да стане в България?! Ще ви обесят на първото дърво, ако това стане у нас“, отсече професорът.
Той скастри и партиите, които надават вой за манипулиран вот.
„Членовете на СИК са хора на партиите, да не се правят на ударени, това са техни хора.
Политическата импотентност е забележителна. Тук поставихме световен рекорд. В другите държави се сменят се правителства, но не и парламента. Може пак да отидем на избори“, добави той и даде съвет за състава на СИК при евентуални следващи избори.
„Трябва да има за председател юрист от местната околия или държавен служител в СИК. Тогава няма да има проблем.
Трябва да продължи експериментът с преброителните центрове. Точно 34 предлаг..

Политологът Цветанка Андреева с коментар за политическата криза. До момента парламентът е блокиран заради невъзможността да се избере председател на НС.
„Стартът на този парламент беше толкова лош, че не сме оптимисти за бъдещето му. Проблемите рецидивират. Ако ги пренесем напред във времето в следващи избори, това не означава, че ще бъдат решени. Всичко, което се случи – фрагментация, конфронтация, лош тон, ако щете тази радикализация, която започна с оспорването на изборите. Идеята за санитарен кордон около една партия също е радикализация и не води до градация”, заяви Андреева.
Според нея битката не е само в НС. „Говорейки за президентската институция, ние я виждаме и анализираме като част от политическото напрежение и забравяме, че не бива да е така. Тя е заразена с личната амбиция и проекта на Радев. Той е част от кризата”, поясни политологът.
Според нея ГЕРБ едва ли ще загуби гласове при нов вот.
„Разбира се че ще има лидерска среща между ГЕРБ и ПП-Д..

Ще се разплете ли политическата нишка в Народното събрание тази седмица? Темата в ефира на NOVA NEWS коментираха политическият анализатор Георги Харизанов и медийният експерт доц. Георги Лозанов.
И двамата коментатори са категорични, че политическата криза няма да бъде разрешена тази седмица с избирането на председател на Народното събрание.
Според Лозанов блокажът е толкова надълбоко, че и в сряда в парламента няма да има изход от патовата ситуация.
„Промяната трябваше да е да се разпределя много по-голяма част от обществения ресурс в обществен интерес, а не в частен”, подчерта той.
По думите на Георги Харизанов основните разделителни линии между политическите формации са геополитическите им виждания, тези за корупцията и съдебната система.

Москва е изстреляла 120 ракети и 90 дрона при масирано нападение над страната. Основна цел са били обекти от енергийната инфраструктура, съобщи президентът Володимир Зеленски.
Украинският енергиен оператор ДТЕК обяви „извънредни прекъсвания на електрозахранването“ в Киевска област и две други в източната част на страната.
Според преподавателя в Харковския университет проф. Михаил Станчев целта е хората да останат на студено в навечерието на зимата. “За трета година Русия предприема масирани атаки срещу енергийната инфраструктура през ноември, за да заплаши Украйна.
Най-много щети има в Киевската, Херсонската, Запорожката, както и в западните области. Москва иска да накара Киев да се съгласи с условията ѝ, като остави хората на студено. Зимите в Украйна са много мразовити, понякога температурите достигат -20,-30 градуса. Ако няма парно, какво правим?”, попита той.
По думите му НАТО няма как да бъде въвлечен във война с Русия.
“Позволението за използване на американски оръжи..

Абсолютен крах. Това значи за един фермер диагнозата инфлуенца по птиците. Една положителна проба с т. нар. птичи грип значи унищожаването на стотици хиляди патици, кокошки и пилета. Бичът е толкова голям, че буквално фалира цели птицеферми. Остават само сградите. Пусти и безполезни за конкретния бизнес, пише “Труд”.
Установи ли се огнище на инфлуенца – няма решение освен затварянето на обекта и много време за възстановяване на щетите. Няма лечение. Болестта се пренася буквално от ботушите на служителите, от дрехите – бързо и скоропостижно. В началото 10, после 500, после 1500 бройки – животни се разболяват и умират. С хиляди, с понякога стотици хиляди и милиони.
Никой не е застрахован – такова огнище наскоро донесе загуби на крупен играч на родния пазар за производство на птици в размер на над 30 млн. лв. Едно такова огнище в Кония, Турция, повлече крак и фермите в райони затварят за неопределено време.
Държавата, разбира се, няма как да стои безучастна. Тя влиза и щедро подпомага уда..

Към края на тази година макроикономическите показатели на България изцяло ще отговарят на Маастрихтските критерии за членство в еврозоната. Става въпрос и за инфлацията, която – отчетена за последното тримесечие на 2024 г. и оповестена през януари догодина, – ще отговаря на критерия за инфлация за членство в еврозоната – процентът на трите държави с най-ниска инфлация в зоната + 1.5%.
Това каза пред БГНЕС икономистът Румен Гълъбинов. С него разговаряме за перспективите пред България и за икономическите показатели на страната ни по пътя й към еврозоната.
Следващият показател за влизане в еврозоната е бюджетният дефицит, който също ще бъде в рамките на 3%. Безработицата ще бъде около 4%. Дългът на държавното управление към БВП е под 25%, тоест, ние сме два пъти под изискуемия критерий, който е 60%, каза още Гълъбинов.
Малко задължения в еврозонатаКогато влезе в еврозоната, България ще е най-малко задлъжнялата държава там, сравнена с всички останали. Например, има държави със ..

Цифровото евро все още е на етап предложение. ЕЦБ започва да проучва въпроса през 2020 г. През 2021 г. стартира проучвателната фаза на проекта, която приключва през октомври 2023 г. Тогава ЕЦБ преминава към фазата на подготовка и изпитване на цифровото евро, която се очаква да продължи три години.
Не е задължително обаче приключването ѝ непременно да означава, че цифровото евро ще бъде въведено. На 28 юни 2023 г. ЕК представи законодателни предложения относно цифровото евро, както и относно статута на евробанкнотите и евромонетите като законно платежно средство, показва проверка на Factcheck.bg, цитирана от Асоциация „Активни потребители” .
За разлика от криптовалутите, цифровото евро е форма на „пари на централната банка“ (може да го срещнете и като централно банково евро/пари). Европейската централна банка ще гарантира, че то е безопасно, поддържа стойността си и може да бъде обменено срещу пари в брой.
Цифровото евро е друга форма на съществуващата евро валута, не е неин..

Многопартийността и фрагментацията на партийната система е една обща тенденция за всички европейски демокрации, както и поляризацията. Това каза пред Дарик политологът проф. Румяна Коларова.
Тя обаче подчерта, че амалгамата, която предполага някаква сплав, няма в българския парламент и точно това е проблемът, когато се виждат резултатите от изборите.
Коларова допълни, че в призивите на партиите, които вече три години отиват на избори, има “нещо сбъркано”.
“Сбърканото е всъщност… всички вече говорихме за изчегъртане и за това, че няма как да махнеш една партия от парламента, след като е гласувано за нея, но това е вече нещо банално, всички вече го осъзнаха, че това няма как да стане.
По-скоро тук има нещо, което е много странно – очакването, че власт се отстъпва. Слушах и днес, и вчера, че ГЕРБ трябва да отстъпи власт”, каза проф. Коларова.
И припомни, че “печалният край” на кабинета “Денков” е дошъл именно, защото ГЕРБ не е отстъпила властта.
Коларова нарече това очакване “идиотско” и ..

Партиите потънаха в кризата, която те самите създадоха – кризата на фрагментация и деструктивност. Станаха заложници на собствените си дребнави интереси и според мен загубиха не просто посоката, а идеята за голямата цел – държавата да бъде управлявана по начин, по който изисква общественият вот.
Това каза политологът Цветанка Андреева пред “Фокус”.
За пореден път на изборите българските граждани ясно са заявили, че искат държавата да остане с прозападна ориентация, посочи тя.
“Макар че вотът за радикални, проруски формации нарасна, в крайна сметка голямото мнозинство и този път очерта тази евроатлантическа принадлежност, която все по-често бива оспорвана“, коментира Андреева.
Според нея съществува сериозен риск да бъде създадено правителство, което ще има кратък хоризонт и с цената на големи компромиси.
“Правителство, донякъде изкуствено създадено, което няма да отговаря на обществените очаквания.
Една прекалено широка формула, в която да влязат и ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ИТ..

От ноември 2020 г. до момента финансовата дисциплина на страната непрекъснато се разваля. Поредицата от избори и промените в Конституцията, които направиха парламента работещ по време на предизборна кампания, водят до по-голяма загуба на дисциплина и по-големи разходи и дефицити.
Това каза основателят на Института за пазарна икономика доц. Красен Станчев, цитиран от “Фокус”.
България е изправена пред бюджетна криза заради влошаването на публичните финанси, предупреждават редица експерти. “Перспективите за бюджета и общата бизнес среда за следващите години зависят от това, което се случва в момента в България.
Лошата перспектива е по-скоро за 2026, отколкото за 2025 г., дотолкова, доколкото през тази година има увеличаване на бюджетните приходи и забавяне на разходи, които ще бъдат прехвърлени в бюджета за следващата година.
Спешни мерки Онова, което се прави, е пълзяща дестабилизация, която много по-трудно се обяснява на избирателите“, обясни икономистът.
Според него първото нещ..