археология

Само преди няколко дни на Перперикон приключиха най-мащабните археологически проучвания, провеждани през 2024 г. в България. Сезонът на свещения скален град този път продължи почти цели пет месеца и това се случи благодарение на целевото финансиране от страна на българската държава, пише проф. Николай Овчаров, цитиран от “Труд”.
Както е известно, с оглед на развитието на културно-историческия туризъм бяха отпуснати специални средства за пет обекта в страната – Перперикон, Хераклея Синтика, Мисионис край Търговище, Рациария край Видин и праисторическия обект „Солниците“ до Провадия.
Чрез правилното разходване на отпуснатата субсидия успяхме да проучим повече от декар площ в Южния квартал на Перперикон. Изцяло бе изпълнена поставената цел за разкриване на връзката между укрепения Акропол и огромната раннохристиянска базилика, открита и проучена през 2016 г. А това място се оказа с фундаментално значение не само за скалния град, но и за цялостната история на Балканите пр..

XXII кръгла маса по въпроси, свързани с историята и археологията се състоя в Ахтопол. Форумът се проведе под мотото: „История, вяра и култура на Черноморска Странджа и тракийските крайбрежия“.

Лектори бяха видни български учени и изследователи – акад. Иван Илчев, който говори по темата „Свадите за Македония“, д-р Атанас Орачев, който изнесе доклада „Вяра и култура на селищата в Черноморска Странджа“, доц. д-р Албена Миланова от СУ „Св. Климент Охридски“, която разказа за новооткрита бронзова матрица със светци-воини от Ахтопол.

Сред изследователите, които споделиха интересни подробности от своята работа бяха още Франциска ван дер Бурен от Льовенски католически университет с доклада „Аристотел и траките“, Николай Пенев с темата:„Данните на Ксенофонт за малоазийските траки“, д-р Калин Димитров от Центъра по подводна археология в Созопол, който запозна присъстващите с резултатите от подводните археологически п..

Неочаквано разкритие – учени установиха ярки окраски върху съдове на 4000 години от културата на инкрустираната керамика. Археолозите проучват некропол от бронзовата епоха край видинското село Балей, който дава безценна информация за една непозната цивилизация, концентрирана по земите на Дунав, предава БНТ.
Подчинили са цялото си съществуване на реката. Приемали са нейното благо, устоявали на капризите ѝ. Четири хилядолетия назад във времето, край Дунав се е развивала една цивилизация, която ни е оставила твърде малко, за да я разгадаем докрай.
Нищо тук не подсказва наличието на некропол. Гробовете всъщност са неголеми съдове, заровени в земята и е било изключително рядък шанс освен, да се открие но и да се разпознаят като такива. Край видинското село Балей речните хора са оставили най-много следи.
При изкоп на антисептична яма, един от работниците разпознал на дъното същия съд като тези, които е виждал при проучването на енеолитното селище наблизо. По-късно става ясно, че това е..