археолози

До края на месец ноември професор Людмил Вагалински ще обяви кой човек е изобразен на първата статуя, открита при разкопките на Хераклея Синтика. Новината съобщи професорът пред БТА, като поясни че това ще стане в Градския музей в Петрич, най-вероятно на 25 ноември.
Нова изумителна находка в Хераклея Синтика може да промени историята
Втората статуя ще бъде почистена в Националния археологически институт с музей. В момента се подписва договор и се уточняват детайли, които са свързани с процеса, каза още професор Вагалински и добави, че всички разходи, свързани с транспортирането на статуята до София и нейната реставрация ще бъдат поети от Националния археологически институт.
“Втората статуя трябва да бъде почистена много внимателно. Там има доста работа. Знаете, че е спукано бедрото. Укрепвали са го още древните с метални шипчета и планка. Трябва да видим как това да се укрепи.
Главата трябва да бъде върната към тялото, тоест реставраторът да направи една реконструкция. До края на год..

Финал на археологическия сезон на Перперикон. Във вторник сутрин свещеният град изглеждаше изключително магично, целият беше обгърнат в мъгла.
През последните пет месеца текат най-мащабните разкопки, провеждани някога там. За първи път те продължиха до средата на ноември. Археолозите работят както на 40 градуса, така и при минусови температури.
Разкритата площ е повече от декар в южния квартал на Перперикон и в така наречената Ареа Сакра.
„Имаме струпване на свещени, езически храмове от трети и четвърти век. Открити са шест храма на различни божества, които са групирани около олтара на Дионис“, обясни археологът проф. Николай Овчаров пред bTV.
Тази сутрин е направено последното откритие – намерен е саркофаг.
”На Перперикон всичко е едно върху друго. Гробницата, която в момента се копае, е от 13-и век – много по-късно, когато в руините на старите езически храмове, се създават къщи и гробове“, посочи археологът.
Дълъг сезонПрез този сезон са намерени ..

Уникална и рядко срещана нефритена тесличка на 8000 години откриха археолози в праисторическо селище край село Майор Узуново.
След шест годишно прекъсване археологически екип с ръководител Георги Ганецовски стратира преди дни разкопки и проучване на селище от ранния неолит.
Селището, сподели Георги Ганецовски, който е и директор на Регионален исторически музей Враца, е изключително значим обект за праисторията на България и на Балканския полуостров.
„Важността на обектът в Майор Узуново се определя от факта, че тук намираме останки и артефакти от възникването на раннонеолитна цивилизация. т. нар. дунавска цивилизация в района на Източна и Средна Сърбия по река Дунав, както и от другата страна в района на Румъния”, допълва Ганецовски, има информация от доста по-рано от другия обект, който екипът проучва в Оходен във Врачанско и се прави връзка с селището в Майор Узуново, предаде агенция “Булфото”.
Преди 8000 годиниВсички проучвани обекти от този период преди повече от 8000 години ..

Останки от селище от времето на халколита разкриват археолозите на дъното на пристанището в Созопол, предава БНТ.
Езерните хора, които го обитавали, очевидно са поддържали висок стандарт и са търгували надалеч.
Преди 6000 години нивото на морето е било 5 метра по-ниско и крайбрежните му езера са давали много добри условия за живот.
Било е плитко езеро и на склона пред гъстата гора и водата са строили къщички на колове. И са черпели с пълни шепи и от езерото, и от гората.
Но постепенно земята им започнала да потъва и да отстъпва пред морето. А то е запазило следите им почти непокътнати.

Една доста добре запазена чаша от черна керамика, част от всичките тези находки, които сега вадят от дъното на созополския залив на хора живели близо 400 години след тези, които познаваме от варненския некропол.
Студено е, но единственият шанс да изследват дъното на пристанището е сега, без туристи и рибарски лодки. И в обсега на вторият им квадрат за сезона, все пак попадат на богат слой останки от сел..

Археолози откриха основите на водопровода, който е захранвал Хераклея Синтика. Това съобщи доц. д-р Иво Чолаков от Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките (БАН).
Водопроводът е открит в местността Айдарица край петричкото село Митино.
Най-вероятно водата в акведукта е идвала от планина Беласица. По думите на доц. Иво Чолаков откритият водопровод представлява доста сериозно съоръжение с дебелина на стената от един метър.
Цялата дължина на древното съоръжение е над 40 метра, като в момента са разкрити 20 метра от него. Водопроводът е в мека, матриковата стена, за която е изкопано специално легло. Запазени са и два реда наклонени камъни на хоросана.
“Хванали сме водопровода в дължината на целия сервитут. Най-вероятно е имало някакви входове. Има доста пръснати водопроводни тръби. Техният отвор е над 20 см. и са много дебели”, уточни доцентът.
Проучването в местността Айдарица започва заради сведения, че там е разположен южният некропол на античния гра..

Уникална находка разкриха семейство археолози от Троян – железодобивна пещ от времето на Древния Рим – II, III век след Христа.
Мястото е село Орешак на 1000 метра надморска височина над Черни Осъм.
Доротея и Стелиян Иванови са изкушени от археологията и по-специално от Древен Рим. Не копаят на места, където е ясно какво има, а проучват по-непознати терени – на висока надморска височина и свързани с подземните богатства и обработката им.
Така достигат до уникална находка.
„На площ от 70 кв.м разкрихме металургична пещ и депо за отпадъци. Имаме първата в България, разкрита железодобивна пещ, проучена по археологически път“, посочва археологът Стелиян Иванов.
Археолозите стигат до тази пещ по описания в книги на минни геолози през 50-те години на миналия век.
„Отдавна се знае, че над село Черни Осъм има богато залежи на желязна руда. Имаше предположения, че са от късно Средновековие и Османски период, но никой не можеше точно да каже“, казва Иванов.
Т..

Уникална находка разкриха семейство археолози от Троян – железодобивна пещ от времето на Древния Рим – II, III век след Христа.
Мястото е село Орешак на 1000 метра надморска височина над Черни Осъм.
Доротея и Стелиян Иванови са изкушени от археологията и по-специално от Древен Рим. Не копаят на места, където е ясно какво има, а проучват по-непознати терени – на висока надморска височина и свързани с подземните богатства и обработката им.
Така достигат до уникална находка.
„На площ от 70 кв.м разкрихме металургична пещ и депо за отпадъци. Имаме първата в България, разкрита железодобивна пещ, проучена по археологически път“, посочва археологът Стелиян Иванов.
Археолозите стигат до тази пещ по описания в книги на минни геолози през 50-те години на миналия век.
„Отдавна се знае, че над село Черни Осъм има богато залежи на желязна руда. Имаше предположения, че са от късно Средновековие и Османски период, но никой не можеше точно да каже“, казва Иванов.
Т..

Докторант откри голям град на маите, векове след като е потънал, съобщи Би Би Си. Изследване с лидар разкри пирамиди, спортни игрища, пътеки, свързващи квартали и амфитеатри .
Лидарът е лазерно изследване, което картографира структури, заровени под растителност.
Комплексът получи името Валериана – на близка лагуна.
Според специалистите той е на второ място по гъстота на сградите след Калакмул, смятан за най-големия обект на маите в Латинска Америка.
Къде се намира новооткритият град на маите, каква богата история крие и защо е толкова впечатляващ, разказваме в pochivka.blitz.bg

Климатичните промени водят до топене на ледниците и в Норвегия. За археолога Джулиан Пост-Мелбай тази новина обаче има и положителен аспект.
Топящият се лед помага на него и на колегите му да разшифроват миналото на страната си.
На бял свят излизат древни артефакти, оръжия, обувки, дори ранни ски бордове. Ледникът е запазил всичко в продължение на хиляди години, а колкото повече се топи ледът, толкова по-назад във времето ни връща.
Ледът по ръба на ледника Лентбреен се топи, както става в края на всяко лято.
Минавал е търговски пътНо сега зимата не може да го възстанови. „Зимата си отива, въпреки че е властвала в последните 6-7 хиляди години, а хората я преживявали. Трудно е да се изрази с думи какво означава тази загуба”, обяснява Мелбай, цитиран от NOVA.
Топящият се лед разкрива далечното минало и археолозите се вълнуват. Мелбай претърсва района от около 15 години и знае – нищо не е случайно откритие. Някога през това място е минавал търговски път от вътрешността на Норв..