дунав

Жестока саморазправа с електрически тротинетки в наш град.
Няколко от превозните средства за споделено пътуване се озовали в хладните води на река Дунав. Гледката, показваща грозната вандалска проява, може да се види край понтон 8 в Русе.
Една от тротинетките цопнала в реката, друга била край скалите, а още две не стигнали до водите, но били хвърлени на бетона.
За случката алармира русенец, който се натъкнал на тях по време на разходка в района, отбелязва glasnews.bg.
Припомняме, че електрическите тротинетки за споделено пътуване навлязоха преди години из големите градове в България, но оттогава често са обект на груби и безмислени вандалски прояви.
Често те биват трошени, захвърляни в зелени площи, казани за смет, че дори и в реки. Примерите не са един или два, като повдигат въпроса за спазването на неприкосновеността на чуждата собственост.

Кое е най-старото пристанище в България? Мнозина биха отговорили на този въпрос, посочвайки някой от големите ни портове – Бургас или Варна, но истината е, че съвременното българско корабоплаване се ражда на река Дунав.
Първото пристанище е разположено на голямата река, свързваща сърцето на Европа с Черно море, и се казва Лом. То е създадено преди 186 г. през 1838 г. и активно включва стопанския живот в Мизия с богатата Австрийска империя.
През далечната 1837 г. на ломския бряг за пръв път акостира австрийски кораб. През следващата година е построено и пристанището с кей или както тогава са го наричали ломска „скеля“. Това дава началото на икономически и културен възход на града.
Пристанището става врата към ЕвропаПостепенно пристанището се налага като нашата входно-изходна врата за страните от Западна и Централна Европа. То играе ключова роля в цялостния социално-икономически живот на региона и е структуроопределящо за област Монтана.
Пристанище Лом има и стратегичес..

Неочаквано разкритие – учени установиха ярки окраски върху съдове на 4000 години от културата на инкрустираната керамика. Археолозите проучват некропол от бронзовата епоха край видинското село Балей, който дава безценна информация за една непозната цивилизация, концентрирана по земите на Дунав, предава БНТ.
Подчинили са цялото си съществуване на реката. Приемали са нейното благо, устоявали на капризите ѝ. Четири хилядолетия назад във времето, край Дунав се е развивала една цивилизация, която ни е оставила твърде малко, за да я разгадаем докрай.
Нищо тук не подсказва наличието на некропол. Гробовете всъщност са неголеми съдове, заровени в земята и е било изключително рядък шанс освен, да се открие но и да се разпознаят като такива. Край видинското село Балей речните хора са оставили най-много следи.
При изкоп на антисептична яма, един от работниците разпознал на дъното същия съд като тези, които е виждал при проучването на енеолитното селище наблизо. По-късно става ясно, че това е..