еврозона

Заплата под 1500 евро месечно не е достатъчна да покрие основните нужди при сегашните цени в Хърватия, сочи проучване на сайта с обяви за работа “МойПосао” (MojPosao), цитирано от хърватските медии.
Това става почти 2 години след приемането на страната в еврозоната и въвеждането на еврото.
От общо 3800 анкетирани 47 процента са на мнение, че заплатата трябва да бъде между 1500 и 1999 евро, тъй като сума под тази долна граница не може да покрие основните разходите за живот – наем, режийни, превоз, облекло, пише „Ютарни лист“.
Заплатите не стигатАко към тази категория се прибавят културните дейности и годишната почивка, мнозина са на мнение, че заплатата не трябва да бъде под 1700 евро.
Цените в Хърватия са европейски, така че и заплатите трябва да са такива, посочват участниците в проучването.
Една трета от анкетираните смята, че достойна заплата е между 2000 и 2499 евро заради инфлацията и цените на недвижимите имоти.
Една десета от участниците в допитването са посочи..

Заплата под 1500 евро месечно не е достатъчна да покрие основните нужди при сегашните цени в Хърватия, сочи проучване на сайта с обяви за работа “МойПосао” (MojPosao), цитирано от хърватските медии.
Това става почти 2 години след приемането на страната в еврозоната и въвеждането на еврото.
От общо 3800 анкетирани 47 процента са на мнение, че заплатата трябва да бъде между 1500 и 1999 евро, тъй като сума под тази долна граница не може да покрие основните разходите за живот – наем, режийни, превоз, облекло, пише „Ютарни лист“.
Заплатите не стигатАко към тази категория се прибавят културните дейности и годишната почивка, мнозина са на мнение, че заплатата не трябва да бъде под 1700 евро.
Цените в Хърватия са европейски, така че и заплатите трябва да са такива, посочват участниците в проучването.
Една трета от анкетираните смята, че достойна заплата е между 2000 и 2499 евро заради инфлацията и цените на недвижимите имоти.
Една десета от участниците в допитването са посочи..

България ще се присъедини към еврозоната скоро. Това заяви пред БНР Роберт Холцман, управител на Австрийската национална банка, в седмицата, когато Виена отново попари надеждите на страната ни за скорошно присъединяване към Шенген по суша.
Холцман посети България в навечерието на заседанието по паричната политика на Европейската централна банка и предпочете да запази мълчание за следващата стъпка в лихвената политика.
“Тихата” седмица преди октомврийското заседание на управителния съвет на Европейската централна банка всъщност е изпълнена с прогнози в очакване на новото решение за лихвената политика в еврозоната. Залозите са за ново понижение с 25 базисни пункта през октомври и още едно – през декември.
“Ще трябва да ви разочаровам. Намираме се в “тихия” период, така че не ми е позволено да правя каквито и да било коментари по този въпрос. Но това, което мога да кажа, е, че разискванията са винаги в много колегиална атмосфера.
Слагаме плюсовете и минусите на масата и вземаме решениет..

“Вече съм отчаян. Търпението на Европейската комисия (ЕК) се изчерпа.
Голяма част от парите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) ще бъдат изгубени. България решава, че няма да прави реформи.
Ние докато не правим реформи, няма да получаваме пари”, това заяви бившият служебен вицепремиер Атанас Пеканов.

Атанас Пеканов, Снимка: Георги КОЛЕВ, БЛИЦ
“Ние ще се откажем от 5-6 млрд., защото ще загубим много. Ще се откажем, защото не можем да спрем да субсидираме въглищните централи.
Данъкоплатците субсидират тази загуба. Ние даваме това, за да е по-скъп тока. Ще се откажем да ни дадат пари, за да ги даваме за предприятия, които са на загуба”, обясни Пеканов в сутрешния блок на БНТ.

Атанас Пеканов
“Пътната карта прави прогноза какво ще се случи в бъдеще. Нещо като прогнозата за времето. Ние казваме, че ще се откажем от това, защото не искаме да ги знаем”, каза още той.
“Всичко по ПВУ трябва да приключи до 2026 г.”, припомни Пеканов.
По думите му сеотдалечаваме от еврозоната. Сп..