заболяване

Оптичните илюзии предизвикват мозъците ни да излязат от обичайния си модел на възприемане на света, като пренастройват начина, по който обработват, предвиждат и анализират визуалните стимули. Това изисква сложна комуникация и обратна връзка между различните мозъчни области, а нови изследвания показват, че този процес може да е променен при децата с аутизъм.
“Когато гледаме обект или картина, мозъкът ни използва процеси, които отчитат опита ни и контекстуалната информация, за да предвиди сетивните сигнали, да се справи с неяснотата и да попълни липсващата информация”, обяснява авторът на изследването Емили Найт.
Предишни изследвания обаче показаха, че хората с разстройства от аутистичния спектър (РАС) обработват тази сетивна входяща информация по нетипичен начин.
Така например миналата година Найт оглави проучване, което показва, че децата с аутизъм не възприемат автоматично езика на човешкото тяло по същия начин, като тези без.
Коя е графиката, която децата с аутизъм виждат различно и ..

Над 1 милион и 200 000 са хората с мозъчни заболявания у нас. Статистика сочи, че всеки трети човек ще страда от неврологично или психично разстройство в определен момент от живота си. Темата коментира пред Нова тв неврохирургът и заместник-директор на „Пирогов“ проф. Николай Габровски.
„Безспорно мозъчният инсулт е един от най-често срещаните заболявания, от които страда българина. За съжаление времето, в което медицината може да бъде полезна, е много малко. А в случаите, в които може да помогне, трябва да има много добра организация на лечението. Много се работи в тази посока в последните години“, посочи той.
Неврохирургът съветва, че при усещането на дискомфорт дълго време трябва да се потърси лекарска помощ.
„За щастие неврохирургията в България е на едно доста добро ниво. Хубавото, което се случи, е че тя излезе извън София. Цялостно за страната нивото се повишава“, уточни той.
„За съжаление имаме случаи на деца и възрастни загубили живот..

В сезона на настинките и вирусните заболявания проф. Тодор Кантарджиев обяснява за особеностите на респираторните заболявания тази година в интервю за “Труд”. Има ли полза от електронните рецепти, които спират самолечението с антибиотици, което често е опасно, и как да се предпазим от коклюша и сезонните инфекции са сред темите.
– Проф. Кантарджиев, в сезона сме на настинките и вирусите. Какво да очакваме тази година?
– От 15 години разпространението на грипните вируси обикновено става през месец ноември. Тогава Националната референтна лаборатория на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) винаги се доказват първите грипни вируси.
Интересно е, че през последните 10 години обикновено първо се доказват грипни вируси от група Б, след което започват да преобладават от група А. А обикновено грипните епидемии се причиняват от грипни вируси от група А.
На всеки 5 години може за година да е преобладаващ грип Б. Разбира се, това за неспециалистите не значи нищо, но за хората,..

“Притеснително е главоболието, което е остро и необичайно силно или пък е продължително и не преминава при обичайните обстоятелства”, обясни председателят на Българското дружество по неврохирургия проф. Николай Габровски пред БНР.
“Генерален проблем е общото неразбиране на заболяванията, свързани с мозъка. Темата е толкова многолика, че е доста трудно да се създаде обществена нагласа и чувствителност”, каза още проф. Габровски.
Статистиката се води за отделни заболявания и всяка от тези статистики е притеснителна, каза специалистът преди кръглата маса “Мозъчните заболявания – предизвикателства и решения”.
Подобрени са както финансирането на редица заболявания, така и диагностиката, отчита неврохирургът.
По думите му, много често обаче пациентите, страдащи от тези заболявания, биват стигматизирани и изключени от социалния живот.
“Не говорим само за болести на мозъка. Говорим за гранични състояния, които не могат да се опишат като болест – хронично безсъние или хронично главо..

Д-р Олга Антонова е специалист по медицинска генетика с над 15 години клиничен опит. А през януари 2024 г. придоби още една специалност – хранене и диететика.
Професионалните й интереси са в областта на превантивната медицина и включват интегриране на познанията за индивидуалната генетична информация с храненето и факторите на околната среда, както и медицински грижи в репродуктивната медицина, онкогенетиката и спортната генетика.
“Здрав род – здрав човек”: Новите деца
Изкарала е стажове и специализации във водещи генетични институти в Тюбинген и Йена (Германия), Никозия (Кипър), както и в Манчестър и Лондон (Великобритания).
Участва в реализацията на локални и международни научни проекти, обучения и семинари, свързани със здравословен начин на живот.
От 2020 г. е член на Управителния съвет на Европейско дружество по генетика на човека, а от май тази година – член на Управителния съвет на Българско дружество по генетика и геномика на човека (БДГГЧ).
Какви са видовете рак на..