Клинт Истууд: Войната е апогеят на безсмислието
Признавам – когато бях малка, после млада, си “падах” по сладникави красавци. Най-хубавото момче в първи клас задължително трябваше да е моето гадже. Гледам “Борсалино” и не свалям очи от Ален Делон, а Белмондо е тооолкова грозен! Ех, младост!
Сигурно много момичета са пропуснали да дадат шанс на някой чаровен грозник за сметка на празноглав хубавец. След години си изградих стройна скала, по която отсявах мераклиите за вниманието ми. И никой, който прекарваше повече време пред огледалото от мен, нямаше шанс. Оставаше да се редя на опашка и пред огледалото! Та в онези неосъзнати години на лутане и откриване на света по кината се завъртяха филми с един алфа-мъжкар, който в очите ми беше всичко друго, но не и красавец.
Клинт Истууд – присвити очи, пура между стиснатите устни, високи, обветрени скули и някаква неумолимост в погледа. Самотен каубой, ченге със свой морал, саможив чудак, корав мъжага, който няма проблем да извади патлака и да стреля, да стреля. Изобщо ..