Защо не трябва да се пие: Ужасяващи истории от родния бит
Лековерният нрав на нашенци все по-често бива обхванат от адски бесове. Това ново формулиране на характера всъщност е от последните 30 години.
Заблудата продължава да владее, залогът на грешната капачка в тъпата игра на „тука има, тука няма“ се е превърнал в съдба. Винаги има лъжа, надеждите са разбити. И пак се раждат от пяната, блъскаща морската вълна в скалите. И пак биват потопени в дълбините.
Вяра, надежда-почва бол, трагедиите след тях-неминуеми.
Живеем в най-голямата лъжа на един лъскав свят, като нощна табела на бъкан от стока нон-стоп на улицата. Тя привлича всички мушички, за да ги изгори с топлината. За оцелелите остават пороците по рафтовете вътре.
Катастрофа на надеждата, която изроди най-гнусните човешки страсти. Примерите за които, вече дори не носят поуки, не разчувстват, не водят до преосмисляне.
Нищо. Празното дъно на бутилката. И удавената малка, алчна мушица, в последната капка…
***
Този текст носи само печал. Той дори няма да бъде осмислен. Бързи..