македония

Посолството на България в Скопие е получило сигнал от мъж с македонско и българско гражданство в Северна Македония, който твърди, че полицейски служители са превишили правата си при задържане след битов скандал.
Това заявиха от Министерството на външните работи за NOVA.
За случая съобщиха от Фондация „Македония“ в социалните мрежи. В пост на организацията се казва, че Борче Нацевски, който има и македонско и българско гражданство, влязъл в пререкание със съсед на тема „Защо Борче е българин?“.
На място пристига полиция, която отвежда Нацевски. Мъжът е заключен в килия, от която няколко часа по-късно бил освободен пребит и без обвинения, твърдят от Фондация „Македония“.
От Министерството на външните работи обявиха, че поддържат контакт с мъжа. „Посолството следи развитието на случая, като е предприело необходимите постъпки за изясняването на обстоятелствата около инцидента“, допълват от МВнР.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!

Посолството на България в Скопие е получило сигнал от мъж с македонско и българско гражданство в Северна Македония, който твърди, че полицейски служители са превишили правата си при задържане след битов скандал.
Това заявиха от Министерството на външните работи за NOVA.
За случая съобщиха от Фондация „Македония“ в социалните мрежи. В пост на организацията се казва, че Борче Нацевски, който има и македонско и българско гражданство, влязъл в пререкание със съсед на тема „Защо Борче е българин?“.
На място пристига полиция, която отвежда Нацевски. Мъжът е заключен в килия, от която няколко часа по-късно бил освободен пребит и без обвинения, твърдят от Фондация „Македония“.
От Министерството на външните работи обявиха, че поддържат контакт с мъжа. „Посолството следи развитието на случая, като е предприело необходимите постъпки за изясняването на обстоятелствата около инцидента“, допълват от МВнР.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!

Правителството в Скопие трябва да извърши конституционни промени и да изгради добросъседски отношения с България и Гърция.
Това се казва в годишния доклад на Европейската комисия по въпроса за разширяването на западната ни съседка, предава БГНЕС.
В документа изрично се посочва, че правителството на Християн Мицкоски трябва да спазва договорите с България и Гърция – Договора за приятелство и добросъседство (1 август 2017 г. с България) и Преспанското споразумение (юни 2018 г. с Гърция).
По-рано северномакедонският премиер Християн Мицкоски заяви, че правителството няма да внесе в парламента предложение за конституционни промени със забавено действие, без да се сформира редовно правителство в България.
„Подобен едностранен ход би означавал пълно застрашаване на и без това застрашената европейска интеграция, поради авантюрите на предишното правителство. Трябва да се получи всеки сигнал, за да можем да направим още една крачка напред.
Можехме да го направим и по-рано, ако бяхм..

Краткосрочната цел, която председателят на ЕК комисия Урсула Фон дер Лайен посочи по време на съвместната пресконференция в Скопие с премиера на Република Северна Македония Християн Мицкоски, е страната да отвори първия клъстер от преговорите с ЕС колкото се може по-бързо.
„Почти сме готови, трябва да бъдат направени конституционните промени, на които вашата държава се съгласи, че ще осъществи, и с диалог се надявам, че всички политически партии ще се обединят и ще направят необходимите важни крачки за напредък. Уверена съм, че ще можем да преодолеем пречките, които все още съществуват”, каза Урсула Фон дер Лайен.
Председателят на ЕК пристигна вСкопие от Тирана като част от балканската си обиколка, а в столицата на Северна Македония имаше среща на четири очи с премиера Християн Мицкоски. Предстои ѝ среща с президента на страната Гордана Силяновска.
На съвместната пресконференция Урсула фон дер Лайен посочи, че разширяването ще остане основен приоритет на ЕК, а планът за растеж на Запад..

Премиерът на Република Северна Македония Християн Мицкоски изнесе снощи доклад в Дипломатическата академия във Виена за преодоляване на последните пречки за прием на страната му в ЕС, предаде австрийската агенция АПА.
Исканията на България за това защитата на българското малцинство да бъде включена в конституцията на Северна Македония бяха отхвърлени от премиера през 2022 г. като “български диктат”, но сега все пак могат да бъдат изпълнени при неговото правителство.
Тази разпоредба обаче ще влезе в сила, “след като гръцкият парламент ратифицира споразумението (Преспанския договор, който отваря пътя) за присъединяване на Северна Македония към ЕС”, обясни Мицкоски. Той е начело на правителството на Северна Македония от юни 2024 г. като лидер на християндемократическата консервативна партия ВМРО-ДПМНЕ, спечелила изборите през май месец.
Мицкоски посочи, че от 2000 г. насам Република Северна Македония вече е променяла конституцията си десет пъти, за да се присъедини към ЕС и НАТО.
“Ние об..

“В Договора за добросъседство с България не се посочва, че трябва да има конституционни промени. Ще осъществим промените, когато България ратифицира споразумението за присъединяване на Северна Македония към ЕС”. Това заяви македонският премиер Християн Мицкоски, цитиран от bTV.
Относно въпроса за присъединяването на Република Северна Македония към ЕС и условията, които трябва да изпълни Скопие, той отбеляза, че се чуват объркващи звуци и изявления от София.
“Надявам се, че след като обществото се консолидира след изборите, ще имаме по-ясна картина и ще получим окончателни послания. Казваме, че когато българският парламент ратифицира споразумението за присъединяване на страната към ЕС, тогава конституционните промени ще бъдат валидни”, изтъкна Мицкоски.
Той се изтъкна като политик, отстояващ националните “интереси на страната”, каквото и да му струва.
По негови думи голям брой европейски и световни дипломати гледат със симпатия на македонските аргументи и позиции.
“На нас като държава с..

Авторитетното издание „Дейли Експрес“ праща свой кореспондент да отрази съдбата на българите в пределите на Османската империя.С фотоапарат и бележник в ръце американецът Фредерик Мур „прецапва“ няколко пъти Атлантика, за да отразява за английски вестници съдбоносни събития от българската история, пише “Телеграф”.
Пътуванията му са през март и септември 1903 и 1904, а през есента на 1912 г. е военен кореспондент в първата Балканска война.
Впечатляващи са двете фотографии от граничния българо-турски пост на моста при село Бараково, които Мур заснема от една и съща гледна точка, но с времева разлика от 9 години: Първата е от пролетта на 1903-а, а през есента на 1912 г. заснема постовите войници, дни преди началото на Балканската Освободителна война, когато границата пада.
Свидетелства за разорението Още на 16 април (н.с.) роденият през 1877 г. Фредерик Мур публикува статия в командировалият го лондонски всекидневник „Дейли Експрес“. Веднага след потуш..