мариус куркински

На 17 ноември в зала 1 на НДК Мариус Куркински ще представи моноспектакъла си “Нашенец”, който включва няколко по-непознати разкази на Чудомир.
Известният режисьор и актьор се съгласи да говори пред репортер на БЛИЦ и да разкрие повече подробности за предстоящия спектакъл; как се чувства на сцената; защо се е отказал от линия си живот; какво му доставя наистина удоволствие и приема ли се за успешен.
– Предстои 50-то издание на „Нашенец“ на 17 ноември. Какво е чувството да напълните зала 1 на НДК за трети път в рамките на година?
– Преди всичко чувството е на благодарност към публиката, защото тя доказва отношение към автора Чудомир. Това, че за трети път ще дойдат толкова хора за български класик за мен е голямото събитие, отношението към български писател, към нашето слово.
Що се отнася до мен, като личност и като актьор, мога да кажа, че се чувствам като спортист пред олимпиада. Аз винаги съм се възхищавал на дисциплината и на усилията, които спортистите влагат с години ..

Големият български актьор Мариус Куркински ще отпразнува 50-то, юбилейно представление на моноспектакъла „Нашенец“ в Зала 1 на НДК на 17 ноември от 20:00ч.
С „Нашенец“ Мариус ще напълни Зала 1 на 3 път в рамките на година. билетите са в продажба и са на стойност от 50лв. до 100лв. Те могат да бъдат закупени онлайн и на касите на НДК.
През ноември миналата година актьорът отбеляза 30 години на театралната сцена, припомнят организаторите. „Всяка среща с публиката е специална за мен и е чакана.
В моноспектакъла съм включил някои от най-силните разкази на Чудомир, комедийни, депресивни. Доста са. Това ми е мечта още от дете. За една Нова година маминка ми подари книга с разкази на Чудомир. Това беше по времето, когато вече бях решил, че ще се занимавам с театър, и правехме спектакли на село и в читалището.

Именно от тази книга избрах разказите, защото ми е много скъп спомен”, разказа Куркински. В своето излияние ,,13 причини до Нашенец!”, Мариус споделя още: ..

Само името му е достатъчно, за да предизвика противоречиви реакции. Признавам си, аз първо се сещам за едно пухкаво синьо-лилаво палто и една ретро мелничка за кафе. И за един безумен поглед на човек, който припява до безкрай “Ти-ри-ри-рам”.
И се усмихвам широко, защото имам чувство за хумор. Но имам и чувство за мярка, което ме кара да се напрягам, когато някой пресоли манджата. Като тези хора, които посрещат по дрехите. Това с дрехите е опасно, защото, прилагайки тази мярка, рискуваме да не разберем, че пред нас стои един истински талант. С времето се видя, че не е трябвало да съдим прекалено строго различния, а да се опитаме да го разберем. И да го последваме по пътя към храма и към душата на българина.
От стъпването си на театралната сцена Мариус Куркински предизвиква чувството ни за толерантност
И така, между “разпни го” и “осанна” той се превърна в една от звездите на тeaтpaлнaтa cцeнa. В бoгaтaтa cи кapиepa успява да се изяви уcпeшнo и като ..