сърби

Пиесата „Оръжията и човекът” не обижда хората. Тя показва възможността ни да можем да гледаме в изкуството като през огледало – виждаме самите себе си по друг начин, с чувство за хумор.
Това коментира философът и публицист Тони Николов в предаването „Офанзива с Любо Огнянов” по NOVA NEWS
“През цялото време бях около Народния театър и видях хора, които викаха „Излез, за да видиш какво ще ти се случи”. Това ли е днешна България? Заради пиеса, написана преди 130 години”, попита Николов.
Антисръбска пиеса
„Джон Малкович каза, че е поканил представители на сръбския национален театър и си е представял заглавия в медиите в Белград като „антисръбската пиеса на Шоу беше поставена”, каза още той.
Според Николов моралната нечистоплътност и особено в политиката е много по-голям проблем от физическата.

„Полицаите ми казаха, че са нямали указания да се намесят срещу щурма пред Народния театър. Мисля, че трябва да има много гол..

Държавна агенция “Архиви“ в момента дигитализира записи на Баба Ванга, направени от Института по сугестология през 1968 г. и 1974 г.
Записите са предадени на Държавния архив през 1992 г. Началникът на Отдел “Дигитализация“ Орлин Илиев споделя в студиото на подкаста “Останете будни“ с Ива Сапунджиева, че той прехвърля записите от ленти на електронен носител и за него това чувство е уникално.
Той ги определя като интересни и пояснява, че магнетофонните ролки са общо 21, а от тях са сканирани 9, които до този момент генерират над 30 часа записи за прослушване. Те представляват срещи между Баба Ванга и посетители.
Помолен от водещата Ива Сапунджиева да сподели какво чува на тях, Орлин Илиев преразказва няколко изключително любопитни случая.
Най-силно впечатление му правят разговорите, на които “присъстват“ починали и допълва, че на всеки ще му стане ясно – тя в този момент общува със света на Отвъдното, пише HotArena.
“Давам Ви един пример от днес. Много се ..

Авторитетното издание „Дейли Експрес“ праща свой кореспондент да отрази съдбата на българите в пределите на Османската империя.С фотоапарат и бележник в ръце американецът Фредерик Мур „прецапва“ няколко пъти Атлантика, за да отразява за английски вестници съдбоносни събития от българската история, пише “Телеграф”.
Пътуванията му са през март и септември 1903 и 1904, а през есента на 1912 г. е военен кореспондент в първата Балканска война.
Впечатляващи са двете фотографии от граничния българо-турски пост на моста при село Бараково, които Мур заснема от една и съща гледна точка, но с времева разлика от 9 години: Първата е от пролетта на 1903-а, а през есента на 1912 г. заснема постовите войници, дни преди началото на Балканската Освободителна война, когато границата пада.
Свидетелства за разорението Още на 16 април (н.с.) роденият през 1877 г. Фредерик Мур публикува статия в командировалият го лондонски всекидневник „Дейли Експрес“. Веднага след потуш..