учуден

За една научна конференция имахме гост англичанин. Седнахме преди да си замине, за да се поразговорим.
Много му харесала София, защото можел да стигне където си иска пеша.
„Чуден бутиков град! – казва. Радваше се като разказва:
„Целият център си го минавах пеша, без никакъв транспорт. Даже малко ми се струваше ходенето.“ НО…
Какво НО? – питаме в един глас, любопитни да чуем как ни вижда един англичанин отстрани.
И той веднага ни казва:
„Две неща най-много ме учудиха:
Първото беше, когато хората се качват и слизат от вратите на влаковете в метрото. Тия, които слизат, искат да излязат, а тия, които се качват искат да влязат. И на вратата става нещо като пуническа война, седят едни срещу други и от страх да не останат на перона, едните не могат да влязат, а другите да излязат. И почват да се бутат и даже да се ядосват.
При нас хората просто се нареждат на редичка и всеки е на негово дясно: едните се качват, другите слизат. Кое му е сложното?“
Тук ни..