Анализи и коментари

Формулата на 51-вото Народно събрание е 7+2.
Това каза пред БНР политологът Димитър Ганев от Изследователски център “Тренд” и уточни:
“Седем сигурни политически формации влизат в парламента и две, които имат шанс за представителство, тъй като са около 3,5% и при една ефективна мобилизация в рамките на кампанията биха могли да прескочат 4-процентовата бариера”.
Той посочи, че не се вижда на хоризонта голямо събитие, което би могло да преобърне напълно нагласите на избирателите, като така промени формулата за 7 сигурни формации в него.
“В момента няма голяма алтернатива на статуквото и на тези партии, които ни управляваха през последните години. Това води до тенденция на спад в избирателната активност в последните около 2 години, която вероятно на предстоящите избори ще се задълбочи.
Тенденцията, която улавяме ние в социологическите проучвания, е на все по-голяма апатия и дистанциране от изборния процес, което може да ни доведе до 2 млн. души пред избирателните секции на 27-и октомври, ..

България ще се присъедини към еврозоната скоро. Това заяви пред БНР Роберт Холцман, управител на Австрийската национална банка, в седмицата, когато Виена отново попари надеждите на страната ни за скорошно присъединяване към Шенген по суша.
Холцман посети България в навечерието на заседанието по паричната политика на Европейската централна банка и предпочете да запази мълчание за следващата стъпка в лихвената политика.
“Тихата” седмица преди октомврийското заседание на управителния съвет на Европейската централна банка всъщност е изпълнена с прогнози в очакване на новото решение за лихвената политика в еврозоната. Залозите са за ново понижение с 25 базисни пункта през октомври и още едно – през декември.
“Ще трябва да ви разочаровам. Намираме се в “тихия” период, така че не ми е позволено да правя каквито и да било коментари по този въпрос. Но това, което мога да кажа, е, че разискванията са винаги в много колегиална атмосфера.
Слагаме плюсовете и минусите на масата и вземаме решениет..

Когато гордостта е в съчетание с неграмотност, е обезсилващо. Баща ми казваше „Теди е кодош“. Аз се кодоша. Може би съм някакъв вид присмехулник. Доколко е било полезно, или не, не знам. Това каза режисьорът Теди Москов в ефира на „Офанзива с Любо Огнянов“ по NOVA NEWS.
Творецът смята, че хората са склонни да следват неподходящи личности при това в световен мащаб. И допълни, че няма обяснение на това.
„Някои хора обичат да бъдат лъгани. Явно това е проблем на мозъчните механизми. Не ми е много ясно“, допълни режисьорът. Той подчерта, че хората понякога изпълняват заповеди без да мислят върху тях.
„Ние сме на прага на Трета световна война, благодарение на някакви маниаци, които са хванали света в шепи и искат да го смачкат и изхвърлят“, посочи Москов.
Теди Москов каза, че изпитва притеснение, когато слуша нивото на политическия анализ. И допълни, че сме свикнали все някои да ни е виновен и всички да са маскари.
„Ведрото помага на чов..

Унгарският министър-председател Виктор Орбан от години създава втори център на влияние в ЕС, извън Брюксел. Това заяви бившият зам.-министър на външните работи Милен Керемедчиев в ефира на Bulgaria on air.
“Четворката от Вишеград беше един център за предварително съгласуване на четирите държави, преди да има съвет на министрите в Брюксел. Сега обаче Орбан има прекалено голямо самочувствие за много по-голяма подкрепа, която той започна да получава. Орбан в момента вижда тази нарастваща вълна и това му дава самочувствие да се изправи срещу Урсула фон дер Лайен”, посочи той.
По думите му 60% от европейците се притесняват за своята сигурност.
“Дали това е сигурност въз основа на мигрантските потоци, които все повече напъват нашите външни граници, дали това е войната в Украйна, дали това е войната в Близкия изток. Сигурността в момента е най-голямата тежест за европейците. Така че, който работи в тази сфера, може да злоупотребява с нея, както прави Орбан, той печели дивиденти. В момента Орб..

Заплатите ще продължават да растат, макар и не с големия темп, който се наблюдаваше по време на резкия скок на инфлацията, каза в интервю за БТА финансистът и преподавател в УНСС доц. Емил Хърсев.
Той коментира декларацията на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), която поиска пенсиите и заплатите да бъдат замразени от 2025 г. като мярка срещу неконтролираното нарастване на бюджетните разходи и на бюджетния дефицит.
Идеи за заплатите Според Хърсев това искане на работодателите е от същия вид като издиганите от синдикатите искания за приравняване на работната заплата на тази в Германия или в Австрия.
“Намаляване на заплати или замразяване при положение, че не сме в ситуация на природно бедствие или война, не вярвам някой да обсъжда. Инфлацията влияе върху всички, а всички ние имаме своите доходи, имаме нужда от тях и от увеличение, за да можем да поддържаме стандарта, който имаме и той, Слава богу, не е толкова нисък, колкото е общоприето да се наскърбяваме непрекъснат..

Ще има ответен удар от страна на Израел. Това коментира пред NOVA NEWS бившият министър на отбраната Тодор Тагарев.
„Не може да прогнозираме кога ще се случи това. Целите също трудно биха се прогнозирали. В момента текат интензивни комуникации и от двете страни.
САЩ призовават Израел да не нанася удар по петролната инфраструктура. Саудитска Арабия е един от основните износители на петрол. Иран също не е малък. Има притеснение, че при такъв тип удари цената на петролните продукти ще скочи”, поясни той.
Според него няма как да се създаде единен блок срещу Израел.
„Всички проксита, които Иран изгради –„Хамас”, „Хизбула”, хутите, създават огромни проблеми за Близкия изток. Те не са проблем само за Израел. Иран и Русия имат добро взаимодействие. То има стратегически характер”, твърди Тагарев.
На въпрос необходимо ли е завръщане на военното обучение, той отговори следното: „Има текст в Конституцията който казва, че българките гражда..

Вдигането на данъците, без затварянето на дупките в кацата, от които изтичат нашите пари, няма да дадат нужния ефект.
Това заяви в ефира на Нова нюз банкерът Левон Хампарцумян.
“Г-жа министърката и нейният екип са взели и са остойностили всички желания на различните групи по интереси. Теглила е една черта и казва 18 млрд. няма да ни стигнат. Тя не печата пари”, сподели Хампарцумян.
“Думите са й по-скоро да стреснат някого”, смята той.
“Вдигането на данъците, без затварянето на дупките в кацата, от които изтичат нашите пари, няма да дадат нужния ефект”, каза банкерът.
По думите му в Румъния чужденци правят по-големи инвестиции, не защото средата там е по-добра, а просто по-предсказуема. Тук политическата криза играе огромно влияние.
“България не е Китай или голяма икономика, която не може да бъде заобиколена. Затова много хора не искат да инвестират тук. И не само. Дори българските инвеститори биха инвестирали там, където ще са по-спокойни”, каза експертът.
Хампарцумян коментира и казу..

Наближава 27 октомври, когато е време за поредния избор за Народно събрание. Има ли изход от политическата криза, какви са шансовете за редовна власт – говорят политологът Димитър Аврамов и политологът и преподавател в Софийския университет Страхил Делийски в ефира на bTV.
По думите на Страхил Делийски изследванията, които той и колегите му правят, ясно показват, че огромна част от хората не виждат смисъл да участват в избори.
Причината – изборите не произвеждат нов етап от политическия процес.
„Ние гласуваме, а след това политиците не си свършват работата, за да направят правителство. Така че тези избори са по-скоро въпрос на оцеляване за почти всички партии и затова всеки се е вкопчил в това, което реално може да изкопчи от избирателите“, каза политологът и преподавател в Софийския университет.
Според Димитър Аврамов всяка от големите партии се е фокусирала върху своите ядра от избиратели и по този начин политиката е в сфера, в която няма растеж.
„Ако работиш само з..

Неочаквани обрати на изборите прогнозира социологът Боряна Димитрова от агенция “Алфа Рисърч”.
В интервю за предаването “Стълбището” по Дарик радио, тя очерта възможността за значителна мобилизация на избирателите дори в по-малките населени места, което би могло да окаже съществено влияние върху крайния резултат и последващото формиране на правителство.
“По-голяма мобилизираща роля има желанието на хората, все пак и все още, въпреки изтощителните маратони от избори, да се противопоставят на купения вот. Има такова желание хората да кажат “Не””, коментира Димитрова.
Експертът допуска възможността за значителна гражданска мобилизация в отговор на евентуален изборен успех на национал-популистки партии, подобно на случилото се в Полша, Турция и Съединените американски щати. Въпреки това, тя подчертава, че все още е рано да се прецени силата на подобна реакция.
Нови играчи”Колкото повече се изхабява политическият модел с несформиране на правителството и с изключителното възмущение от работа..