български

Наред с израелските операции в Ивицата Газа и Ливан, друг спешен конфликт в Близкия изток се разиграва на границата между Сирия и Йордания. Става въпрос за война срещу каптагона – наркотик, подобен на амфетамина, който се разпространява в целия регион.
Наркотикът пресича социални класи и граници. Употребяват го таксиметрови шофьори, които работят до късно през нощта, бойци от групировките, които искат да си вдъхнат кураж, студенти, които учат за изпити, и високопоставени мениджъри, които искат да работят или да се забавляват дълго време.
Всичко това води до търговия с наркотици на стойност няколко милиарда долара, която подхранва още повече конфликтите в региона. Парите от контрабандата на наркотици пълнят джобовете на подкрепяните от Иран групировки, включително Хизбула, която харчи огромни суми от приходите си за оръжия в борбата с Израел.
Парите от наркотиците подкрепят сирийския президент Башар Асад, чийто режим се превърна в един от най-големите наркосиндикати в света. Това помага..

Министърът на енергетиката в кабинета на Християн Мицкоски Саня Божиновска, която стана известна и у нас покрай българското си гражданство, е най-богатият министър в правителството на Северна Македония.
От нейната имотна декларация става ясно, че Божиновска притежава имоти за над 1 милион евро.
“Тя притежава два апартамента в центъра на Скопие – единият от 87 кв.м., а другият 60 кв. м. Двата общо струват 140 000 евро”, съобщава македонското седмично издание “Фокус”.
Скандалът гърми! Министърката с БГ паспорт излъга в очите цяла Северна Македония
Притежаващата българско гражданство Саня Божиновска има четири апартамента и в чужбина. Два в Испания, един в Португалия и един в Сърбия. Жилищата в Испания струват 560 000 евро общо, а в Португалия 162 000 евро, колкото приблизително е и този в Сърбия – 157 476 евро.
Данъчна декларацияВ декларацията най-приближеният министър до Мицкоски съобщава, че има банкови суми от спестявания и заплати, както в Северна Македония, така и в Чехия. За Португ..

Дълго време френският е езикът на международната дипломация, еталон за изисканост и престиж. Голяма част от френската лексика навлиза в българския език чрез руския. През XIX в. руската аристокрация задължително учи френски. В романите на Толстой (“Война и мир”, “Ана Каренина) голяма част от текстовете са преведени под линия, защото героите говорят на френски.
Още по време на Българското Възраждане в нашия език навлизат много френски думи, което се свързва с желанието българите да се европеизират. Франция е като събирателен образ за цяла Европа.
В периода преди и след Освобождението, в езика навлизат френски термини, които са свързани с културния прогрес. Българите започват да се обличат по европейски, да готвят и да се хранят по европейски, което води до използване на все повече думи със съответното значение с френски произход.
Постепенно в градовете “госпожа” се измества от “мадам”, а “благодаря” се измества от “мерси” – най-използваната френска дума днес..