Добринка Станкова се влюбила в театъра още преди да се роди
Странно нещо е животът. Изтъкан от мигове тъга и възторг, срещи и раздели. И едно непрекъснато преследване на мечти и надежди, надпревара с времето с една-едничка цел – да не пропуснеш нещо важно, да не се разминеш с човек, който би могъл да осмисли живота ти.
Една такава светла душа е нежното лице, топлите сини очи на Народния театър Добринка Станкова. За мен винаги е била и си остана Доби. Пътищата ни се пресякоха на няколко пъти и ми оставиха незабравими спомени. Обикновени, житейски, женски, приятелски. Разбира се, и за мен тя беше преди всичко Рачето от “Черните ангели”. Като се замисля само в какво време сме живели! Признавам си, никога не съм гледала на героите от филма като на терористи. Май тогава тази дума не беше много популярна. Много й се сърдех на русокоската, че не беше по-героична, по-сурова. А това, че си търси чантичката в последния си земен миг, направо ме потресе.
Вместо да каже “Да живее…”, тя пита за чантичката
Разбрах я по-добре, когат..