доклад

Сигналите за сексуално насилие в армията, които са представени в доклада за равнопоставеността между мъжете и жените за 2023 г., не са били доказани и по тях няма заведени съдебни дела.
Това уточняват от Министерството на отбраната в съобщение до медиите.
Според доклада, който бе приет миналата седмица от правителството, девет жени, които работят за армията или са партньорки на военни, са се оплакали от сексуален тормоз.
Други 7 са подали сигнали за сексуално психическо насилие, а 22 за сексуално физическо насилие (включително изнасилване или опит за такова).
Ето какво казват от военното министерство по повод на изнесените данни:Във връзка с приетия от Министерски съвет доклад за „Равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2023 г.” и последвалите публикации, Министерството на отбраната пояснява следното:
Посочените в доклада данни се отнасят за 2022 г. и 2023 г.Всички данни са свързани със сигнали за насилие и тормоз от военнослужещи и цивилни служители при изпълнение на..

За да се повиши конкурентоспособността на европейската икономика, е необходимо политиката да се съсредоточи върху индустрията, подпомагане на зеления и цифров преход. Постигането на конкурентоспособност на индустрията е сред условията за нарастване на просперитета за всички граждани на Европа. Това заяви министърът на икономиката и индустрията д-р Петко Николов, в изказването си по време на първата по рода си у нас дискусия върху доклада „Драги“, организирана от Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) и Green Transition Forum.
В дискусията Докладът “Драги” – новата икономическа политика на ЕС и перспективите за България” участие взеха представители на институциите, на бизнеса и експерти.
Министър Николов изтъкна, че са ключови посланията в доклада относно енергийните планове и бъдещото развитие на индустрията. „Считаме, че индустрията трябва да разчита на европейска подкрепа в сложните за осъществяване процеси на декарбонизация на предприя..

Общият публичен дълг в света се очаква да надхвърли 100 трилиона долара тази година за първи път и може да нарасне по-бързо от прогнозираното, тъй като политическите настроения благоприятстват по-високите разходи, а бавният растеж увеличава нуждите и разходите за заеми. Това съобщава Международният валутен фонд.
Последният доклад на МВФ за фискален мониторинг показва, че глобалният публичен дълг ще достигне 93% от глобалния брутен вътрешен продукт до края на 2024 г. и ще се доближи до 100% до 2030 г. Това ще надхвърли неговия пик от 99% по време на COVID-19.
Освен това ще се увеличи с 10 процентни пункта спрямо 2019 г., преди пандемията да взриви държавните разходи. Има основателни причини да се смята, че бъдещите нива на дълг може да са доста по-високи от прогнозираните в момента.
Несигурност във фискалната политикаНесигурността във фискалната политика се увеличи и политическите червени линии на данъчното облагане станаха по-укрепени. Натискът върху разходите за справяне с екологичнит..