еврозоната

Банки, общини и мобилни оператори вече изписват сумите на такси и услуги и в левове, и в евро, показа проверка на „Телеграф“.
Така те се подготвят за предстоящото влизане на страната ни в еврозоната, макар датата за това ключово събитие все още да тъне в неяснота.
ОператориЕдин от мобилните оператори вече изписва на сайта си цените на пакетите и на устройствата и в българска, и в европейска валута.
Голяма родна банка пък е пренастроила банкоматите си така, че да виждаме разписката си и в евро. Всичко това се прави за улеснение на клиентите, за да имат време да свикнат с новата валута.
“Банките не могат да чакат днес ще влезем, утре няма да влезем и от три години тече претрансформиране на процеси. Това няма как да се спре и ние сме направили инвестициите”, посочи на финансов форум вчера Петя Димитрова, шеф на Асоциацията на банките в България.
ПрактикаМеждувременно продължава практиката, за която „Телеграф“ пръв писа, общини да въвеждат цени в евро в наредбите си..

Ново проучване на “Транд” изследва доверието на българите към еврото. Според него 37% от запитаните смятат, че животът у нас се е подобрил откакто страната ни е станала членка на ЕС, но 32% смятат, че се е влошил.
Младите хора са по-скоро смятат, че членството ни е добро решение, а възрастните хора над 60 години смятат, че ситуацията се е влошила.
Това коментира социологът Евелина Славкова от “Тренд” пред Нова нюз.
61% от запитаните смятат, ч ееврото е стабилна валута, а 26% не споделят това мнение. Смятам, че политическото говорене много изтърва разговора за еврото и членството ни в еврозоната. Държавата нямаше комуникационна стратегия по отношение на еврото, коментира тя.
Първоначалните импулси на българите по отношение на членството ни в ЕС беше на максимума, хората бяха ентусиазирани.
Постепенно разбрахме, че нещата не са точно, както ни бяха презентирани и си ги представяхме и това рефлектира върху много важни теми като еврозоната и политическото говорене по тази тема, че прием..

Нереалистичен е заложеният дефицит от 3% в Бюджет 2025.
Това каза пред БНР доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания към БАН и коментира:
“Имаме анонса на служебния финансов министър Людмила Петкова, която в началото на октомври излезе с едни очаквания за увеличение на фискалните разходи с около 18 млрд. лева, а на приходите с несъпоставим темп – около 6 млрд. лева.
Което означава близо 12 млрд. лева прираст на дефицита. Ако добавим тези 12 млрд. към очакваното за тази година, това означава, че следващата година би трябвало да приключим с около 8,5% или 9% без малко, зависи до каква степен е реалистична прогнозата за БВП, за която също имам съмнение”.
По думите му дефицитът става все по-труден за обуздаване.
“Ако 51-вият парламент е шарен – със 7-8 партии в него – и знае, че правителството ще е от ден до пладне, ще превърне дори фискалната политика в част от предизборната платформа за следващите избори, които вероятно ще са по Великден.
Ако наистина се движим към та..

Реално България може да влезе в еврозоната на 1 януари 2026 г., заяви икономистът Владимир Сиркаров в интервю за БНР.
За шансовете ни за следващата година той заяви:
“Реален шанс не мисля, че има, хипотетично може, а реалистичната дата да се целим е 1 януари 2026 г.”
Според него доста е разтворена ножицата между разходи и приходи в държавния бюджет и прогнозира, че през следващата година още повече ще се разтвори. Като пример той посочи компенсациите на тока за бизнеса и смята, че това ще се отрази на бюджета за 2024 г.
“Това е ключова тема и за съжаление виждаме дисбаланси. Генерално като се погледне концепцията за зеления преход на Европа се вижда как се прави най-невъзможното по линия на срокове и технология, как процесът да се случи.
Къде е ключът?Ключово е ресурсът, който имаме и не го използваме и какви мерки трябва да се вземат, за да имаме устойчиво икономическо развитие, да имаме енергийна сигурност.
Всичко това минава през редица мерки и виждаме, че тази тема е свързана с по..