евро

Инфлацията на годишна база в страните от еврозоната се ускорява до 2% през октомври (спрямо същия месец на 2023 г.) при 1,7% през септември. Това сочи предварителна оценка на европейската статистическа служба Евростат, публикувана днес и цитирана от БТА.
Тази оценка на Евростат е над очакванията на анализаторите, анкетирани от Ройтерс. Те прогнозираха, че годишната инфлация в еврозоната ще се ускори до 1,9 на сто. Възможно е тя да се ускори още през идните месеци. Това би било сигнал към Европейската централна банка за по-предпазлив подход при понижаването на основните ѝ лихвени проценти, посочва агенцията.
Най-значително годишно увеличение през октомври се очаква при цените на услугите в еврозоната (3,9%), сочи предварителната оценка на европейската статистическа служба. Стойността им обаче остава без промяна спрямо септември.
Кои стоки поскъпватЕвростат очаква ускоряване на повишаването на цените на храните, напитките и тютюневите изделия – до 2,9% през октомври при 2,4% през предишн..

Ако не дисциплинираме бюджета и дефицитът е над 3%, ще видим еврозоната през крив макарон. Това каза в предаването “Лице в лице” по БТВ икономистът Кузман Илиев.
Като страна в борд, ние имаме голям валутен риск. Когато правиш големи дефицити, има риск да се стигне дотам, че да не можеш да плащаш пенсии и Международният валутен фонд да ти извие ръцете, за да трябва да промениш валутния курс, да се отвърже валутният курс, предупреди той.
Икономистът Любомир Дацов коментира изказването на управителя на Българската народна банка Димитър Радев, че е необходимо спешно дисциплиниране на държавния бюджет.
Бюджетът и БНБ трябва да вървят ръка за ръка. Политиката в последните 3 г. води до свръхдефицит в бюджета и това е път към никъде. Ние стигнахме до края на този път. Време е някой да се усети, че трябва да прави тотално различна политика. В предизборната кампания трябваше да има един основен въпрос – как ще консолидирате бюджета – дали ще намалявате разходи или ще вдигате данъци, ..

Има нужда от спешно дисциплиниране на бюджета и като процес, и като съдържание. Бюджетът за следващата година ще бъде индикатор дали вървим в правилната посока. Това заяви гуверньорът на БНБ Димитър Радев в интервю за БТА.

Димитър Радев, Снимка: Георги КОЛЕВ, БЛИЦ
По отношение на понижената прогноза на МВФ за растежа на брутния вътрешен продукт на България той посочи, че това няма качествена разлика за растежа на икономиката. По думите му на фона на вътрешните и външните предизвикателства растеж над 2 процента на БВП може да се разглежда като сравнително положително развитие.
ЕврозонатаДимитър Радев засегна и темата за еврозоната. Управителят на БНБ отбеляза, че България е единствената страна, която е член на Европейския банков съюз, без да е член на еврозоната. Той добави, че в този контекст, подкрепата в банковите среди остава силна и конструктивна.
Според него покриването на критерия за инфлация е свързано с провеждането на разумна макроикономическа политика, която акцентира върху ..

ГДБОП даде брифинг за печатницата за фалшиви пари, разбита в Шумен.
При спецакцията на 16 октомври са задържани три лица – произвеждали и разпространявали т.нар. “суперфалшификат” на 500-еврови банкноти, както и почти неразличими от истинските 50-левови и 50-доларови банкноти.

“От 2020 г. ГДБОП работи по случая. От сектор “Фалшификации” са започнали работа по първоначалната информация – производство на банкнота от 500 евро. През 2023 г. е образувано досъдебно производство под надзора на Окръжна прокуратура Шумен”, обясни Боян Раев, зам.- директор на ГДБОП.

По думите му по случая ГДБОП си е сътрудничала успешно с Европол и “Сикрет сървиз”. 500-евровите банкноти са засичани в страни от Европейския съюз.
“500-евровият “суперфалшификат” е с много високи защитни елементи на самата банкнота”, уточни Боян Раев.
Минават през банкоматиСпоред думите му 50-левовите банкноти са намирани в търговската мрежа, като тези банкноти минават машинната проверка, минават и през банкомати.
На 16 октомври ..

ЕЦБ намали лихвите за трети път тази година. Решението бе взето след като последни данни показаха, че бързото отстъпление на инфлацията е съпроводено с влошаване на икономиката в еврозоната. Темата коментираха финансистът Левон Хампарцумян и председателят на сдружение “Институт на дипломираните финансови консултанти” Преслав Китипов пред NOVA NEWS.
“Новината е очаквана, европейската икономика показва по-всеобхватни признаци на забавяне, но не са лихвите тези, които пречат. Има структурни проблеми, които не могат да се решат с лихвените нива“, каза Хампарцумян. Той допълни, че Европа трябва да се реиндустриализира по стандартите на 21 век.
“Трябва да обърнем внимание на трансфера на ЕЦБ към българската действителност. Той не е директен, защото България не е член на еврозоната. Въпреки това има отражение и тук“, обясни Китипов.
Финансистът каза, че България трябва да поиска нов конвергентен доклад и допълни, че страната дългосрочно има интерес да приеме еврото. Китипов сподели същата поз..

Община Казанлък се възползва от очакваното въвеждане на еврото у нас и предложи за обществено обсъждане нови, по-високи с до 100% местни данъци, показа проверка на „Телеграф“.
Предложението за увеличаване на общинските налози се прави всъщност заради инфлацията. Предстоящото въвеждане на еврото обаче е станало удобен повод тези промени да се представят пред обществеността като необходими. Така вдигането на налозите става някак между другото.
С промените в общинската наредба данъците се определят и в левове, и в евро.
От общината мотивират това с приетия Закон за въвеждане на еврото, според който органите на местно самоуправление в 6-месечен срок трябва да променят подзаконовите си нормативни актове в съответствие със закона.
Правилата за превалутиране и закръгляване са спазени. Само че има разлика между новата и старата стойност в посока увеличаване, най-често с около 30-50%. Някои данъци, като туристическият, пък са вдигнати двойно.
Липсва конкретна датаСъщевременно конкре..

Заплата под 1500 евро месечно не е достатъчна да покрие основните нужди при сегашните цени в Хърватия, сочи проучване на сайта с обяви за работа “МойПосао” (MojPosao), цитирано от хърватските медии.
Това става почти 2 години след приемането на страната в еврозоната и въвеждането на еврото.
От общо 3800 анкетирани 47 процента са на мнение, че заплатата трябва да бъде между 1500 и 1999 евро, тъй като сума под тази долна граница не може да покрие основните разходите за живот – наем, режийни, превоз, облекло, пише „Ютарни лист“.
Заплатите не стигатАко към тази категория се прибавят културните дейности и годишната почивка, мнозина са на мнение, че заплатата не трябва да бъде под 1700 евро.
Цените в Хърватия са европейски, така че и заплатите трябва да са такива, посочват участниците в проучването.
Една трета от анкетираните смята, че достойна заплата е между 2000 и 2499 евро заради инфлацията и цените на недвижимите имоти.
Една десета от участниците в допитването са посочи..

Заплата под 1500 евро месечно не е достатъчна да покрие основните нужди при сегашните цени в Хърватия, сочи проучване на сайта с обяви за работа “МойПосао” (MojPosao), цитирано от хърватските медии.
Това става почти 2 години след приемането на страната в еврозоната и въвеждането на еврото.
От общо 3800 анкетирани 47 процента са на мнение, че заплатата трябва да бъде между 1500 и 1999 евро, тъй като сума под тази долна граница не може да покрие основните разходите за живот – наем, режийни, превоз, облекло, пише „Ютарни лист“.
Заплатите не стигатАко към тази категория се прибавят културните дейности и годишната почивка, мнозина са на мнение, че заплатата не трябва да бъде под 1700 евро.
Цените в Хърватия са европейски, така че и заплатите трябва да са такива, посочват участниците в проучването.
Една трета от анкетираните смята, че достойна заплата е между 2000 и 2499 евро заради инфлацията и цените на недвижимите имоти.
Една десета от участниците в допитването са посочи..

Заплата под 1500 евро месечно не е достатъчна да покрие основните нужди при сегашните цени в Хърватия, сочи проучване на сайта с обяви за работа “МойПосао” (MojPosao), цитирано от хърватските медии.
Това става почти 2 години след приемането на страната в еврозоната и въвеждането на еврото.
От общо 3800 анкетирани 47 процента са на мнение, че заплатата трябва да бъде между 1500 и 1999 евро, тъй като сума под тази долна граница не може да покрие основните разходите за живот – наем, режийни, превоз, облекло, пише „Ютарни лист“.
Заплатите не стигатАко към тази категория се прибавят културните дейности и годишната почивка, мнозина са на мнение, че заплатата не трябва да бъде под 1700 евро.
Цените в Хърватия са европейски, така че и заплатите трябва да са такива, посочват участниците в проучването.
Една трета от анкетираните смята, че достойна заплата е между 2000 и 2499 евро заради инфлацията и цените на недвижимите имоти.
Една десета от участниците в допитването са посочи..