зелена

Президентът на САЩ Джо Байдън е дал съгласието си Украйна да използва американски далекобойни ракети за удари срещу военни обекти в Русия. Това съобщи вестник “Ню Йорк Таймс”.
Според източници на агенция Ройтерс, пожелали анонимност, съгласието предстои да бъде дадено.
То ще представлява важна промяна в политиката на Вашингтон – през май Байдън разреши удари по руски обекти в непосредствена близост до границата с украинската Харковска област, която бе нападната тогава от руските сили.
Според “Ню Йорк Таймс” и Ройтерс разрешението вече се простира върху обекти по-дълбоко на руска територия. То идва десетина дни, след като севернокорейски войски се включиха в боевете на руска страна.
Според информацията Украйна може да използва ракетите ATACMS, които са с обсег на действие от около 300 километра.
Киев, чиито войски са силно притиснати в Донбас, настоява от месеци да получи тази възможност, но Байдън се въздържа след като руският президент Владимир Путин предупреди, че далекобойни удари..

Президентът на САЩ Джо Байдън е дал съгласието си Украйна да използва американски далекобойни ракети за удари срещу военни обекти в Русия. Това съобщи вестник “Ню Йорк Таймс”.
Според източници на агенция Ройтерс, пожелали анонимност, съгласието предстои да бъде дадено.
То ще представлява важна промяна в политиката на Вашингтон – през май Байдън разреши удари по руски обекти в непосредствена близост до границата с украинската Харковска област, която бе нападната тогава от руските сили.
Според “Ню Йорк Таймс” и Ройтерс разрешението вече се простира върху обекти по-дълбоко на руска територия. То идва десетина дни, след като севернокорейски войски се включиха в боевете на руска страна.
Според информацията Украйна може да използва ракетите ATACMS, които са с обсег на действие от около 300 километра.
Киев, чиито войски са силно притиснати в Донбас, настоява от месеци да получи тази възможност, но Байдън се въздържа след като руският президент Владимир Путин предупреди, че далекобойни удари..

Промените в геополитиката и икономическите условия подкопават една от най-мощните инициативи на последното десетилетие – мечтите на индустрията за изкопаеми горива за нулеви нетни емисии.
Все повече и повече големи компании, които едва наскоро се ангажираха с въглеродна неутралност, започнаха да изоставят тази утопична идея, предпочитайки развитието на бизнеса. Ресурсът OilPrice пише за още един „беглец“ от тясната рамка на екологията.
През февруари 2020 г. тогавашният нов изпълнителен директор на British Petoleum Бърнард Лууни каза на света, че една от най-старите и най-големи петролни компании в света ще стане компания с нулеви нетни емисии до 2050 г.
За да постигне това, тя се ангажира да намали производството на нефт и газ с 40% до 2030 г.
Четири години по-късно, поради кризата и пазарните реалности, дори голям играч като BP се отказва не само от първоначалната цел за намаляване на производството от 40%, но и от ревизираната, по-ниска цел от 25%.
С други думи, BP ..