икономист

От ноември 2020 г. до момента финансовата дисциплина на страната непрекъснато се разваля. Поредицата от избори и промените в Конституцията, които направиха парламента работещ по време на предизборна кампания, водят до по-голяма загуба на дисциплина и по-големи разходи и дефицити.
Това каза основателят на Института за пазарна икономика доц. Красен Станчев, цитиран от “Фокус”.
България е изправена пред бюджетна криза заради влошаването на публичните финанси, предупреждават редица експерти. “Перспективите за бюджета и общата бизнес среда за следващите години зависят от това, което се случва в момента в България.
Лошата перспектива е по-скоро за 2026, отколкото за 2025 г., дотолкова, доколкото през тази година има увеличаване на бюджетните приходи и забавяне на разходи, които ще бъдат прехвърлени в бюджета за следващата година.
Спешни мерки Онова, което се прави, е пълзяща дестабилизация, която много по-трудно се обяснява на избирателите“, обясни икономистът.
Според него първото нещ..

България отдавна се развива на две скорости, но те на практика са три – европейска, софийска и за останалата страна, това заяви в „Пресечна точка” по Нова телевизия икономистът Михаил Кръстев.
„Цяла България се представя много зле в този програмен период на ЕС и са усвоени 10% от средствата, които можем да получим. Не е проблем географията, защото Румъния и Гърция се справят много по-добре от нас”, заяви той.
Кръстев коментира също, че депутатите не дават надежда, че ще променят нещо.
„Дискусия за бюджета няма, обсъждаме го по телевизионните студиа. Министерството на финансите ще предложи нещо, но си е направило лошо сметката. В поредица от региони минималната работна заплата ще стане средната.
А тези, които ще приемат бюджета са същите, които днес се караха „аз кой съм, ти кой си”, подчерта Михаил Кръстев.
Дипломатът и бивш министър Меглена Плугчиева добави към думите му, че след последните 3-4 години страната ни става донор, а не бенефициент..

Трябва да се търси някакво общо съгласие, така че да приемем бюджет, а не да влезем в поредна година без бюджет, каквато опасност има. В това е категоричен старши икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев пред БНР.
Според него сегашната ситуация е много близка до тази в двете години, в които нямахме бюджет и влизахме в новата година със стария. По думите му никой няма да спечели от такъв развой на нещата.
“Трябва да има някакво съгласие около бюджета, около голямата цел – да не се надхвърлят 3-те процента дефицит. Втората голяма цел в средносрочен план е дефицитът да изчезне”, посочи Ганев.
По думите му обаче това означава овладяване на разходите.
Има също поне 4-5 решения на парламента, които трябва да се ревизират, подчерта още той и посочи едно от тези тях – за заплатите на военнослужещите. “Не може при 2% инфлация да вдигнеш 40 или 50% заплата в даден сектор. Това решение трябва да се ревизира с някое по-устойчиво”, обясни той.
Другото решение, което спо..

Трябва да се търси някакво общо съгласие, така че да приемем бюджет, а не да влезем в поредна година без бюджет, каквато опасност има. В това е категоричен старши икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев пред БНР.
Според него сегашната ситуация е много близка до тази в двете години, в които нямахме бюджет и влизахме в новата година със стария. По думите му никой няма да спечели от такъв развой на нещата.
“Трябва да има някакво съгласие около бюджета, около голямата цел – да не се надхвърлят 3-те процента дефицит. Втората голяма цел в средносрочен план е дефицитът да изчезне”, посочи Ганев.
По думите му обаче това означава овладяване на разходите.
Има също поне 4-5 решения на парламента, които трябва да се ревизират, подчерта още той и посочи едно от тези тях – за заплатите на военнослужещите. “Не може при 2% инфлация да вдигнеш 40 или 50% заплата в даден сектор. Това решение трябва да се ревизира с някое по-устойчиво”, обясни той.
Другото решение, което спо..

На този етап не е застрашено влизането ни в еврозоната, заяви пред БНР икономистът Георги Ганев.
“По мои очаквания ще изпълняваме и последния критерий с данните за ноември или декември. Веднага след това ще се поиска извънреден доклад. Той ще трябва да борави с данните за бюджета от 2023 г., защото тези за 2024 г. все още няма да са налични”, обясни той.
Годишен бюджетЗапитан за приключващата бюджетна година, икономистът изказа мнение, че ситуацията има сива зона. Според него е възможно да станат някои проблеми за финансовия министър до края на годината.
За него обаче приказките, че приходната част върви много зле, не отговарят на истината, с изключение на евентуално заложените приходи по Плана за възстановяване и устойчивост. “Там две политически сили – силово, чрез изтръгване на кабели, причиниха тази щета на българския бюджет”, обясни той.
По думите му другото проблемно място за приходите е досега неизпълнението на заложените неданъчните приходи – приходите от собственост и дивиде..

Cпopeд пyблиĸyвaни пpeз втopaтa пoлoвинa нa ceптeмвpи дaнни в зaпaдни мeдии, eдни oт нaй-гoлeмитe иĸoнoмиĸи нe caмo в Eвpoпa, нo и в cвeтa – тeзи нa Beлиĸoбpитaния (5-тa в cвeтa) и Фpaнция (6-тa в cвeтa), вeчe имaт пpeĸaлeнo гoлям външeн дълг и виcoĸ бюджeтeн дeфицит, пише money.bg.
Голям дефицит B тaзи вpъзĸa пpeдcтaвитeли нa пpaвитeлcтвaтa нa тeзи cтpaни aнoнcиpaxa нeoбxoдимocттa oт нaмaлявaнe нa paзxoди и дopи вдигaнe нa дaнъци.
A нacтoящият финaнcoв миниcтъp y нac Людмилa Πeтĸoвa, мaĸap и нe в пpaв тeĸcт, нacĸopo oбяви зa вepoятнocт oт пo-виcoĸ бюджeтeн дeфицит y нac. Kaтo ce имa пpeдвид, чe cпopeд изиcĸвaниятa нa EC, пoĸaзaтeлят нe тpябвa дa нaдxвъpля 3%.
B тaзи вpъзĸa ĸoмeнтap пo aĸтyaлни финaнcoви въпpocи направи иĸoнoмиcтът Cтoян Πaнчeв, ĸoйтo cпoдeли coбcтвeнитe cи виждaния.
Cтoян Πaнчeв e cъocнoвaтeл нa Eĸcпepтния ĸлyб зa иĸoнoмиĸa и пoлитиĸa (EKИΠ).
Πpeпoдaвaтeл e в Coфийcĸи yнивepcитeт “Cв. Kлимeнт Oxpидcĸи”.
Paбoтил e пpeди в Іnѕtіtutе оf Есоnоmіс Аffаіrѕ, L..