магазини

Най-западналата закусвалня в България е с по-качествена кухня от най-реномирания френски ресторант! В Париж няма никъде по улиците вкусна храна, нито пици, нито сандвичи, нито дюнери, камо ли сготвено, дори “Макдоналдс” е по-добър при нас.“ Това написа във фейсбук актрисата Надя Полякова.
Най-западналата закусвалня в България е с по-качествена кухня от най-реномирания френски ресторант!
Нямат кухня, нямат готвачи, нямат качествени продукти!В Париж няма никъде по улиците вкусна храна, нито пици, нито сандвичи, нито дюнери, камо ли сготвено, дори “Макдоналдс” е по-добър при нас.
ГМО зеленчуци навсякъде!
Кренвиршите у нас са на светлинно ниво!Храната като цяло! Щандовете в магазините са пълни с пластмасови кутийки с готова храна, която само претоплят, представете си какви консерванти има, за да не се развали!
Хляба в супермаркето е със клюкозофруктозен сироп, а в буланжерито е хубав, но за час става на къмък. В двора на французин има само райграс, в двора на Българин има храна, прос..

Българската агенция по безопасност на храните съобщава, че започва засилени проверки във връзка с предстоящия празник Никулден.
От 18 ноември, до 6 декември включително ще се проверяват обектите за производство и търговия с риба и рибни продукти, складове за търговия на едро, заведения за обществено хранене, обекти за търговия на дребно, пазари и борси.
По време на проверките ще се следи за наличие на документи за произход и безопасност на рибата, спазване на сроковете и условията на съхранение, съответствие с изискванията за етикетиране на предварително опаковани продукти.
Нерегламентирани местаСпециално внимание ще се обръща на продажбата на риба и рибни продукти в нерегламентирани места.
При проверките Агенцията си сътрудничи и с други с компетентни органи като Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, Комисията за защита на потребителите и МВР.
От Агенцията по храните призовават потребителите да купуват риба само от регистрирани обекти, което гарантира произхода и безопасн..

Все повече зачестяват оплакванията на работещите в сферата на търговията в Родопите. Причината за недоволството им е в „нагли е безпардонни клиенти“ в хранителни и нехранителни магазини.
„Най-големият кошмар е когато излязат брошурите с новите промоции. В следващите дни е просто ад“, коментира за „Родопи voice“ Таня, която е служител в голяма верига в региона.
Масовото натрупване на хора, които се блъскат като за последно, превръща работния ден в ужас. Други пък изкупуват стока с палети, за да зареждат кварталните или селските магазини на различна, по-висока цена.
Често рафтовете са в потресаващо състояние, невъзпитани клиенти оставят хранителни стоки на места за нехранителни, отварят опаковки и ги оставят без да ги закупят.
Това естествено се превръща и в кошмар на работещите в търговските вериги, които често трябва да влязат в ролята на касиери, да зареждат, обслужват и едновременно да бъдат охрана.
Кошмарно ежедневие „Работя в голяма търговс..

Kpaжбaтa нa cтoĸи oт мaгaзинитe и cъoтвeтнo cpeдcтвaтa зa oxpaнa пpoтив ĸpaжби cтaвaт вce пo-гoлямo “пepo” пpи paзxoдитe нa тъpгoвцитe нa нexpaнитeлни cтoĸи, cтaнa яcнo нa пpecĸoнфepeнция в Coфия нa pъĸoвoдcтвoтo нa Acoциaциятa нa тъpгoвцитe нa нexpaнитeлни cтoĸи (ATHC).
Toвa e ycтaнoвилo пpoyчвaнe cpeд члeнoвeтe нa acoциaциятa, ĸoeтo e oбxвaнaлo нaд 100 мaгaзинa, пише money.bg.
Краде се яко, разходите за охрана на стоката растат Acoциaция нa тъpгoвцитe нa нexpaнитeлни cтoĸи oбeдинявa нaциoнaлнo пpeдcтaвeни ĸoмпaнии зa тъpгoвия c мeбeли, cтpoитeлни мaтepиaли, cпopтни cтoĸи, ĸниги и дp., ĸaтo: Моеmах, Ѕроrt Dероt, Аіkо, Маѕtеrhаuѕ, Дoвepиe-Бpиĸo, Meгaдoм, Xeлиĸoн. Te yпpaвлявaт oбщo 100 oбeĸтa в 13 oблacтни гpaдa и нaeмaт нaд 3000 чoвeĸa пepcoнaл.
Taĸa нaпpимep, пpeз пъpвaтa пoлoвин нa 2023 г. cпpямo cъщия пepиoд нa пpeдxoднaтa гoдинa, бpoят нa ĸpaжбитe ĸaтo цялo ce e yдвoил, ĸaтo нaй-гoлям pъcт ce oтчитa пpи мaгaзинитe зa мeбeли и дeĸopaция, нo цифpитe ca “cтpяcĸaщи” и пpи ĸpaжбитe o..

Възходът на онлайн пазаруването доведе до затварянето на множество магазини, хвърляйки съмнение върху бъдещето на моловете и търговските улици.
В Европа обаче има признаци, че физическите магазини отново са на мода и са важни за стимулирането на онлайн продажбите.
Европейски търговци на дребно инвестират във физически магазини, за да стимулират както онлайн, така и офлайн продажбите – на фона на нарасналата конкуренция от страна на гигантите в електронната търговия, като компанията за бърза мода Shein.
Те също така искат да се възползват от възобновения апетит към посещение на магазини след края на локдауните около пандемията от COVID-19, което направи отново модерно физическото пазаруване в събота следобед.
“Идвам в магазините, тъй като искам да видя нещата на място, да ги пробвам и да си ги купя веднага,” казва пред Reuters Франческа Марини от Рим, цитирана от DBR. Според нея, чакането при онлайн пазаруването разваля изживяването.
Общият брой на магазините в Европа леко намалява, пон..

От първи януари 2025 година минималната работна заплата в Румъния ще достигне 4050 леи (1591 лева), докато в България тя ще бъде 1077 лева.
Разликата от над 50% се запазва устойчива, тъй като северната ни съседка следва стриктно правилото минималното възнаграждение да представлява половината от средната заплата за страната.
Разполагаем доход на европейско нивоСпоред проучване на GfK, средногодишният разполагаем доход на жителите на Букурещ достига 18 500 евро, изравнявайки се със средното ниво в Европейския съюз. За сравнение, в София този показател не надхвърля 16 000 евро.
Интересен факт е, че румънската столица, с население от около 2 милиона души, изпреварва дори Виена по БВП на глава от населението при отчитане на паритета на покупателната способност.
Транспорт и гориваГрадският транспорт в Букурещ е значително по-евтин от този в София. Транспортните предприятия в румънската столица са държавна собственост и получават сериозни субсидии от бюджета.
В същото време, цените на гориват..

Споделена няколко хиляди пъти само за седмица публикация във Фейсбук твърди, че в сравнение с редица европейски страни (включително и извън ЕС) България има най-високия данък добавена стойност върху хранителните продукти.

Твърдение: България е с най-висок ДДС върху храните в списък от 21 държави от ЕС и регионаПроверка* показва, че основният ДДС в Малта е 18%, а върху храните ставката е нулева (с изключение на някои преработени храни и полуфабрикати).
В Люксембург основният ДДС е 17%, a за храните важи т.нар. супернамален данък добавена стойност от 3%.
Полша е с основен ДДС от 23%. За храните е в сила намален ДДС от 8% (кафе, чай, захар, подправки) и 5 на сто (месо, риба, млечни продукти, зеленчуци, плодове и др.).
В Северна Македония основният ДДС е 18%. Намаленият от 5% се отнася за храни, питейна вода и др.
Чехия e с основен ДДС от 21%. В момента има и намален ДДС от 12% за храните и някои други стоки и услуги.
Стандартният данък добавена стойност във Франция е 20%. За храните той..

Между 2 и 4 евро струва голяма разфасовка масло от среден и висок клас във Франция и Германия. У нас 250 грама от млечния продукт от същите марки се търгуват в големите хранителни вериги между 7 и 12 лева, показа проверка на БНТ.
“Ако говорим за годишно измерение, имаме едно изменение с 10%. Това е рефлексия на пазара на дребно, при което има презастраховане. Въпросната цена от 12 лева е свърхцена и просто бих препоръчал на гражданите да не купуват такъв тип масла”, заяви пред БНТ Владимир Иванов – председател на държавната комисия по стокови борси и тържища.
“Тук има много надценка, презастраховане от страна на който и да е търговски обект”, обясни той.
В момента има паника, много се шуми по темата, посочи Владимир Иванов. Масово в магазини се сменят етикети в посока нагоре. Това е абсолютно неоправдано, категоричен беше той.
“Прекалено висока е надценката и ние тук като граждани трябва да упражним и своя контрол, защото всеки има право да слага ценови равнища, каквито иска”.
“С масло..

Електронните ваучери за храна няма да променят условията за потребителите.
От сдружението, което обединява българските оператори на ваучери, отрекоха твърдението на големите търговци, че дигитализацията може да доведе до по-високи цени на храните в някои от големите вериги.
Българската платежна система е съобразена с българското законодателство, не оскъпява и не създава стрес на пазара, заявиха от българската “Национална картова и платежна схема”.
Преди дни от Сдружението за модерна търговия обясниха, че дигитализацията на ваучерите ще повиши разходите за услугата заради банковите такси, които ще останат за сметка на търговците.
Дигитализация на ваучеритеБанковите такси и таксите на ПОС терминала натоварват системата, но това по никакъв начин не засяга потребителите, заяви Стоилка Арсова, директор на дирекция “Националната картова и платежна схема” (дирекцията e на подчинение на Съвета на Директорите на БОРИКА АД – бел. ред):
“Таксата зависи, основния компонент зависи от схемата. На..