Защо загледах „Врата на мечтите” в акварелната изложба на Милен Аврамов?
В галерия „Финес” на улица Христо Белчев 17влязох пътьом, но попаднах на „Акварелни пътешествия”. Една голяма изложба на млад художник.
Картината „Врата на мечтите”, моментално ме плени. Трогателна творба: агнето-майка и нейното дете са вгледани в отворената „врата на мечтите”, но не им е позволено нататък.
Помислих си: Не сме ли и ние застанали от години трепетно пред Вратата на мечтите – Европейския съюз? Плашливо и доверчиво загледани навътре. Колко ли ще е хубаво, ако минем оттатък вратата? По този повод се сетих за един български писател, беше написал по времето на соца:
”Като бях млад, мечтаех да имам касетофон. После можех да имам няколко, но не беше същото. Тъжни са закъснелите неща.”
Но аз се отплеснах, а изложбата наистина е красива и нежна.
Има самотни пейзажи в есен и лято, има „Рапсодия в бяло”, „Виолетово здрачаване”, „Ахтополско утро”, „Рилска пътека с кучето Рея&rdqu..