суровина

Промените в геополитиката и икономическите условия подкопават една от най-мощните инициативи на последното десетилетие – мечтите на индустрията за изкопаеми горива за нулеви нетни емисии.
Все повече и повече големи компании, които едва наскоро се ангажираха с въглеродна неутралност, започнаха да изоставят тази утопична идея, предпочитайки развитието на бизнеса. Ресурсът OilPrice пише за още един „беглец“ от тясната рамка на екологията.
През февруари 2020 г. тогавашният нов изпълнителен директор на British Petoleum Бърнард Лууни каза на света, че една от най-старите и най-големи петролни компании в света ще стане компания с нулеви нетни емисии до 2050 г.
За да постигне това, тя се ангажира да намали производството на нефт и газ с 40% до 2030 г.
Четири години по-късно, поради кризата и пазарните реалности, дори голям играч като BP се отказва не само от първоначалната цел за намаляване на производството от 40%, но и от ревизираната, по-ниска цел от 25%.
С други думи, BP ..

Иранските газови компании непрекъснато увеличават нивото на производство на синьо гориво повече от 15 години. Така през 2023 г. страната е добила 255 милиарда кубични метра газ, заемайки едно от челните места в света по този показател, изпреварвайки Китай, Канада и Катар.
Очевидно възходящата тенденция в иранския добив на газ може да бъде прекъсната само чрез широкомащабни военни операции в региона.
Но дори и това не изключва по-нататъшно нарастване на производството на газообразно гориво в Иран.
Имайки предвид внушителните обеми на добит газ, не е изненадващо, че около 85% от производството на електроенергия в Иран се осигурява от синьо гориво.
Очевидно в близко бъдеще Техеран ще търси международни партньори за износ на газ. Тъй като европейският пазар е затворен за иранците, горивото може да се доставя в Пакистан и Индия.
Междувременно Иран продава около 18 милиарда кубически метра газ годишно на външните пазари. Въпреки големите производствени обеми, страната изпитва известен недост..

Скоро на световната енергийна карта ще се появи нов център на световния добив на нефт и газ. Активно се вливат инвестиции в добива на шистови суровини в Аржентина, която се очаква да се нареди по производство между Иран и Норвегия и то само защото е необходимо мащабно развитие на логистична инфраструктура, за да се достигне нивото на Русия или Саудитска Арабия.
Както пишат експертите на Ройтерс, ситуацията сега донякъде напомня петролната криза от 70-те години, когато поради ембаргото върху доставките на петрол от Близкия изток на Запад се появиха производствени центрове като Северно море и Мексиканския залив.
Агенцията отбелязва, че много ще зависи от цените на петрола.
Новото пазарно ориентирано правителство на Аржентина, съчетано със загрижеността относно доставките на петрол от Близкия изток и другаде, подхранва бума на сондирането и производството в южната част на аржентинския регион Патагония, където се намира гигантското шистово образувание Vaca Muerta – пише Reuters.
Аген..

Върнаха отново стандарта БДС за кисело мляко и сирене, но суровината, от която са направени, може да бъде внос от други държави. Това потвърдиха Ирен Дабижева, изп. директор на Българския институт за стандартизация, и Владислав Михайлов, председател на Национална асоциация на млекопреработвателите, цитирани от “Телеграф”.
БДС като стандарт трябваше да отпадне, след като миналата година „Българско кисело мляко“ и „Бяло саламурено сирене“ получиха най-висока защита в Брюксел, което е потвърдено и в европейки регламент.
Тъй като еврозаконодателството е водещо, БДС трябваше да отпадне, за да не се дублира с националното. Така думата „българско“ отпада от кофичките и опаковките по БДС.
Спешно връщане на БДССпешното връщане на БДС обаче е станало по настояване на една от млечните асоциации, както и на различни членове на комитета, който отговаря за стандартите в храните към Института по стандартизация, уточни Дабижева. Според Владислав Михайлов причините ..