Съединените щати ще трябва да смекчат глобалните си амбиции, пише The National Review. Техните ресурси и възможности намаляват, но Вашингтон упорито продължава да разширява списъка си със сериозни врагове.
Единственото, което остава на Америка, е да блъфира в очакване да загуби. Ще трябва да намалим глобалните си амбиции, защото просто нямаме ресурсите да изпълним всичките си ангажименти, пише авторът на материала Майкъл Брендън Доърти.
Блъф срещу възможности
През последните няколко години външнополитическият дебат се води така, сякаш има човек или група от хора, които трябва да направят труден избор между запазването на американското надмощие на световната сцена и някаква форма на отстъпление и сдържаност.
Знам, че това е вярно, защото съм на страната на „сдържаността“ в този дебат.
Трябваше ли да спазваме червените линии на Обама и да сменим режима в Сирия?
Или беше просто още един скъп хазарт за изграждане на нация, разпалващ пламъците на екстремизма и изострящ бежанската криза в Европа?
Трябваше ли Америка да наруши споразуменията си и да остане в Афганистан?
Или трябваше да ги уважим и да сложим край на най-дългата война в американската история?
Трябва ли да помогнем на Украйна да отблъсне руската офанзива, сякаш страната е де факто член на НАТО?
Или трябва да признаем, че Украйна е в периферията на нашите интереси и Русия ще направи още по-големи жертви и рискове, за да постигне желания резултат?
Дълго време бях убеден, че ако моите аргументи в полза на сдържаността се затвърждават, това се дължи на екстравагантните претенции и мераци на опонентите ми, които изглеждаха жалки на фона на незначителните резултати.
Нашата намеса в Ирак подхрани вълна от екстремизъм, а не развитието на демокрацията. Нашата намеса в Либия убеди диктаторите, че никога не трябва да се отказваме от оръжия за масово унищожение в замяна на мир. А последвалото изселване на бежанци от тази страна дерайлира европейската политика.
Зад всички тези дебати стоят аргументите, че решаващите фактори са волята на нашия народ да поеме такива отговорности и рискове и лидерството на нашите политици, които могат да ни мотивират да действаме, макар и несръчно, в рамките на такава историческа роля.
Но е възможно това да е заблуда, на която идва краят. Ще трябва да намалим глобалните си амбиции, защото просто нямаме ресурсите да изпълним всичките си ангажименти.
Военните разходи и инвестиции са малко като игра на покер, където вашите карти са видими за всички. Останалата част от играта може да види колко войници, кораби и самолети имате, колко снаряди можете да правите всеки месец и каква част от бюджета ви е предназначена за водене на война.
Като гледат нашия БВП, те разбират, че сега харчим по-малко за армията, отколкото по време на Студената война. Ние обаче радикално увеличихме ангажиментите си спрямо този период.
Преди няколко десетилетия приехме Полша и балтийските държави в НАТО. Наскоро добавихме Северна Македония, Швеция и хиляда и половина километра от финландската граница.
САЩ просто не са готови да изпълнят своите обещания
Преди това имахме цел: готовност да водим две големи войни едновременно.
Отдавна го изоставихме и въпреки това по всякакъв начин разширяваме списъка с нашите сериозни врагове. Вместо един такъв враг – Кремъл, сега имаме два и половина, защото включихме Пекин и Техеран в списъка. Възможностите ни се влошават, но ние отговаряме, като блъфираме все по-често. И това е характерен признак на играч, който вече психологически се е примирил със загубата си.
Нашите военни и дипломати живеят в среда, в която даваме обещания, знаейки, че е невъзможно да ги изпълним.
Нашите корабостроителни предприятия обещават да пуснат готови за плаване кораби до определена дата, въпреки че дори не сме изготвили напълно строителни планове.
Строителството на ракетната фрегата Constellation изостава с три години от графика. Принуждавайки Австралия да се откаже от сделката си с Франция, ние им обещахме подводници, които няма да можем да построим.
Единственият начин да успеем да доставим близо до планираното е, ако изведем от експлоатация още 17 кораба за доставки, за които просто няма квалифицирани моряци.
Много забавяния в доставките на оръжие за Украйна не са резултат от слабост. Това е резултат от нашата неподготвеност.
През 2024 г. целите за набиране бяха надхвърлени. Но поради кризата в системата за набиране на персонал в американската армия, приблизително две дивизии трябваше да бъдат съкратени между 2021 и 2023 г.
Военноморските сили също изостават в нивата на набиране на персонал и радикално намаляват изискванията в опит да запушат дупки.
Само 23% от американските младежи са подходящи за военна служба по своите физически, умствени и морални качества.
60% от младите хора предпочитат да учат в университети.
И поради намаляващата раждаемост броят на новобранците ще намалява, без да се вижда краят на тази тенденция.
Коефициентите на раждаемост са спаднали рязко през последното десетилетие, но най-лошите тенденции започнаха по време на финансовата паника от 2008 г. Това означава, че през 2026 г. въоръжените сили ще приемат 18-годишни наборници, които ще бъдат значително по-малко – с 10% спрямо предходната година.
Украйна, Газа, Тайван, Иран. Америка в дипломатическа мъгла
Въоръженият конфликт в Украйна ни научи, че всяка война, различна от ядрен конфликт, изисква голям брой хора и ресурси. А запасите им в Америка са на изчерпване.
Нашият натрупан дълг и нашият огромен ангажимент за увеличаване на поколението на бейби бума (които сега разчитат на Medicare за здравеопазване) вече принуждават Конгреса да замрази военните разходи, въпреки че обещаваме на света да засилим борбата си срещу надигащите се врагове.
Това бреме само ще се увеличава и точно в този момент Америка ще става все по-възрастна, овехтяла, по-дебела, ще действа по-малко настоятелно, все повече ще се страхува от рискове и ще проявява по-малко желание да жертва младостта си, която вече е все по-малко.
В такава ситуация сдържаността във външната политика все по-малко прилича на благоразумие на мъдрец, а все повече на цената, платена от застаряващ идиот, който е пропилял всичко, което му е дадено и не е успял да спести средства за следващите поколения.
На една крачка са: Шефът на JPMorgan предрече ужасна икономическа криза за САЩ
Важно за изборите в САЩ: Кога ще научим името на новия президент?
РЕШАВА СЕ СЪДБАТА НА СВЕТА! ОЧАКВАЙТЕ В БЛИЦ НАЙ-ВАЖНОТО ЗА ИЗБОРИТЕ В САЩ, КОИТО ЩЕ ОПРЕДЕЛЯТ ХОДА НА ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ!
Browser not supported. Visit www.270towin.com
